Тихоокеанската островна държава Науру планира да проведе референдум за промяна на официалното си име на "Наоеро“ - ход, който властите определят като възстановяване на езиковата и културната автентичност на нацията.

Според правителството настоящото име "Науру“ е резултат от исторически изкривявания, възникнали по време на колониалния период, когато чужди езици са адаптирали местното произношение до форма, по-удобна за външните администратори. Президентът Дейвид Адеанг подчертава, че целта на инициативата е да се "почете по-точно наследството, езика и идентичността на нацията“.

Местният език, наричан "дорерин наоеро“, е широко използван сред населението от около 10 000 души, като именно той стои в основата на предложеното ново име.

Науру има сложна колониална история. Островът е бил германски протекторат в края на XIX век, а по време на Първата световна война е превзет от австралийски сили. Впоследствие попада под съвместно управление на Австралия, Обединеното кралство и Нова Зеландия, преди да получи независимост през 1968 г. В наши дни Науру е една от най-малките държави в света с площ от едва 20 кв. км.

Промяната на името изисква изменение на конституцията, което означава, че окончателното решение ще бъде взето чрез референдум. Това прави процеса не само политически, но и институционално значим за бъдещата идентичност на страната.

Предложението за преименуване се възприема от властите като част от по-широки усилия за деколонизация на националната идентичност и укрепване на връзката между държавното име и местната езикова традиция.