Гъмжило от чувства.Грабва,омагьосва и те понася върху крилете на своя оптимизъм.Всяко статуткво е разкрепостено и ставаш еретик.Потъваш в теменуженият й поглед,унасяш се и светът става достъпен,прекрасен и обозрим.Прегърне ли те с усмивка,вече си пленен,дързък и волен като вятър.Влива живот,дарява пламенност,изгаряш като некосена нива.Поемаш дъх и си друг човек-силен,уверен,категоричен.Бъди благословена - теменужено слънце,бъди до нас,за да не сещаме жажда и слабост,бъди до мен,за да се гордея дваж пъти повече от другите,че сме една кръв и рода,че те обичам от цялата си душа! На свой ред и аз ще ти посветя една плетеница от думи,с която ти казвам:-Благодаря ти Нуше,че те имам! ОБРИЧАМ СЕ Тук те нося,в гръдта, под "запалката". Твойта усмивка е клечка кибрит- една ми стига за да подпали влагата,в която е скрита. Ела,пречести ме магьоснице! Барут нося-тягостни мисли. Жигосай тъгата ми с еньовче, с мълчана вода ме изчисти та нищо да не засенчва, когато те слушам и гледам очите ти,с цвят теменужен- до край да съм твоя и предана. Селска кошница е сънят ми мирише на болка и чесън. В него съм те насънила за биле и приспивна песен, тихо през мен да минеш, следите ти да потърся- бели подкови кошутени ,в тез стъпки сълзи да избърша. Тук да сетя,в гръдта,под "запалката" на лишни рани,че краят се вижда, че утрото си запалила, че в живота надежда приижда. В тази сънена прежда обричам се сто лета и отгоре отрудени теб да нося в гръдта.Обичам те!- теменужена рода небрулена!