Отбелязваме Васильовден

На 1 януари се почита и големият светец на християнството св. Василий Велики - един от тримата вселенски православни учители. На него принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на христовия закон за любовта и прошката. Смъртта на св. Василий Велики предизвикала дълбока печал у всички християни, юдеи и езичници, на които той сторил много добрини през живота си.

В представите на българите светецът е имал силата да разваля магии, да лекува от уроки и зли сили, да спасява душите от униние и отчаяние.

Празникът е наричан още Сурва, защото от ранни зори по къщите ходят сурвакари - деца, облечени в празнични носии. С богато украсени дрянови пръчки, те сурвакат домакините и им пожелават здраве, щастие и берекет. В знак на благодарност стопаните ги даряват с орехи, пуканки, сушени плодове и дребни парички.

По стар обичай днес се нарежда празнична трапеза, на която задължително има варено жито и вино, обредна храна, пита и баница с късмети от дрянови пъпки и медна пара.

Старите жени пък гадаят по времето, звездите и луната каква ще е година, ще има ли берекет, здраве и късмет в семейството.

На този ден именници са: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa, Веско.