Една от най-красивите актриси на българското кино от 80-те, Ирен Кривошиева, празнува днес своя 70-годишен юбилей. Родената на 8 юли 1956 г. в София звезда посреща кръглата годишнина спокойна и уравновесена, но и с горчивина, че публиката твърде често я помни не с над 30-те й филмови роли, а единствено като майката на сина на Стефан Данаилов.

От "Хотел Централ" до Флорида и обратно

Кривошиева завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1982 г. в класа на проф. Надежда Сейкова и минава през сцените на шуменския театър и столичния "Сълза и смях". Киното обаче я превръща в звезда: "Хотел Централ", "Романтична история", "Поема", "Някой пред вратата", "Заплахата", "В името на народа" са само част от лентите, с които влиза в историята на българския екран, а за ролята на Тинка получава и наградата за женска роля на Съюза на българските филмови дейци.

В зенита на славата си, през 1992 г., тя зарязва всичко и заминава със сина си за Америка. Установява се в Нейпълс, Флорида, където животът й започва от нулата, без език и без сцена. В Щатите се снима само веднъж, в сериала "13 часа", за който самата тя днес говори без никаква сантименталност. Две десетилетия по-късно, през 2012 г., се завръща в България, където издава книгите "Моят грях" и "Заключена в другия" и преподава актьорско майсторство на деца в столична школа. На въпроса кога е родена, актрисата обича да отговаря с усмивка: "На 8-ми юли, миналия век".

Голямата любов и голямата цена

Личният живот на Кривошиева е низ от бурни обрати, пет брака и една любов, която бележи съдбата ѝ. На снимачната площадка на "Поема" през 1985 г. тя среща Стефан Данаилов, а на 27 юли 1986 г. ражда сина му Владимир, единственото биологично дете на Мастъра. Днес Владимир е успешен лекар в Америка и нейната най-голяма гордост.

Именно тази връзка обаче се превръща и в най-тежкия й кръст. В навечерието на юбилея актрисата признава, че много хора не я обичат именно защото роди дете на Ламбо, а творческите й постижения остават в сянката на клюката. Горчивина има и към държавата, която, за разлика от други нейни колеги, не ѝ е отпуснала пенсия за особени заслуги. Специални почести за юбилея тя не търси, посреща го с мъдростта на изминатия път, балетните тренировки два пъти седмично и пиесата, която пише за отношенията си със Стефан.