Много причини има да започна днешната тема. И всички те водят до ролята на музиката и музикалната култура за извисяване на човешкия дух. И обстоятелствата на хвалебственост, завоювани от "Бангаранга" и концерта на Онази Певица в "Олимпия". На мен ми писна, честно, не зная за вас. Но ако трябва да извикаме на помощ приличието, то е твърде далеч от подобна социална лудница.

Ако вземем например поколението, прекланяло се пред Емил Димитров, Мими Иванова, Бисер Киров, Борислав Годжунов и другите ни неизмерно талантливи изпълнители, то ще декларираме един резултат, напълно повлиял хиляди хора, съдбите и манталитета им.

Онзи ден слушах в захлас песните на Михаил Йончев - един певец с нелогична забрава и неуместна латентност като звезда. Той е аристократ, поет, истински джентълмен за своите  години. Песните му блещукат от истинските брилянти на качеството, не от евтините кристалчета на някои днешни негови "колеги". Поколението певци, повлияли блажено нацията ни, вкупом заслужават званието Народни артисти.

Кой може да изброи причините, кой може да детайлизира приноса на всеки един от тях... Само историята. Само благодарната слушателска душа. Само приливите на емоция, когато ги чуем. Но днес скандираме режисирани лузинги в името на само една, уж единствена певица. Не съм съгласен.

Не съм много близък, но се срещам понякога с Богдана Карадочева, която също е на пиедестала на обожанието. Нейният дълбок глас, познания, сборът от исторически нагласи и стечения, Стефан Димитров до нея и ето ти- взрив от ноти, поезия, глас. Онзи гъгнив, пророчески глас, който никой не може да сбърка. И хоп- поколението на Богдана и Мишо Йончев и на всички споменати или пропуснати, на повечето или по-малко познати имена, е въздействало с благородна мощ върху българите и музикалната им образованост.

Не само Една Единствена - тук трябва да имаме малко приличие и дозиране. Днес, с малките изключения на Миро от "Каризма", Любо Киров, Орлин Павлов и други крехки създания, музиката блокира всички изходи на търпимост, всява хаос, дава двусмислени тълкувания, не се бори с посредствеността а сякаш я закриля, постила и червените си килими. Справка - естетически дискусионниият проект от "Евровизия".

Справка - яките дупари и прочие нейни еквиваленти. Справка - фактът, че не можем да запеем нито една актуална песен, дори онази, спечелила първото място на "Евровизия". Съществуват организации за разпределението на авторските права, но не зная да има асоциация на поп изпълнителите например. Колко песни на ветераните на естрадата са наградени на музикалните награди? Може би причината е в отгледаната пасивност на певците от предишното поколение. В състоянието им на парализа, произтичащо от лиезона между предишния режим и сегашните...

Когато котките спят, мишките пируват. Това ли е отрицателния знак за преквалифицирането на българската естрада в псевдомодерен поп? Това ли е причината да нахлузим цветни чорапогащи, разпрани дънки и да гледаме друсани физиономии с и без причина? Това ли е пенсионния фонд на заслужилите и народните пък и на редовите изпълнители, съставляващи брутния ни вътрешен музикален продукт?

Онази, вечната и святата реве за пенсия, а други умряха в агонията на изоставянето, неразбирането, просията. Докато един пее по кецове за 22 000 на вечер, а Другата иска 25 000 за ветровете и бурите си. Пълна девалвация на стойностите. Пълен позор и липса на баланс, който да очертае нивата, посоките, обемите на заслуженост. Скърцане на банкови сметки и грачене на текстове за наркомани. Моля те, Господи, като сам знаеш какво да направиш за грешните, моля те, не позволявай да забравим заслужилите. Амин. Или пък.. аДмин.

Коментарът е написан от Евгени Минчев специално за "Телеграф“.