ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Музика
Личности
Културни
Кино и филми
Други
Кулинарни
17 вида змии в България, коя обаче е най-отровната?
Автор: Екип Plovdiv24.bg 08:57 / 27.02.2023Коментари (0)104045
В България се срещат 17 вида змии от 6 семейства, което нарежда страната сред челните места по брой видове на континента, твърди доц. Николай Цанков, зоолог в Националния природонаучен музей към БАН. 

За един вид - каменарката, няма потвърждение, че се среща у нас. Често този вид е споменаван и бъркан с пепелянката. Каменарките се срещат в Югозападна Европа на изток до Словения, информира "България Днес".

От змиите по нашите земи 5 вида имат способността да произвеждат токсини, като само на 2 от тях отровата е относително опасна за човека - пепелянката и усойницата. Всички видове, срещащи се у нас, са защитени и включени в различни приложения на Закона за биологичното разнообразие, казва доц. Цанков, който проучва земноводните и влечугите, има над 60 публикации по темата и работи активно за популяризиране и опазване на тези групи животни.

Сива водна змия. Дълга е до 120 см. Храни се основно с дребни рибки и по-рядко жаби. Среща се в цялата страна, но избягва планинските райони. Навлиза в черноморските води.

Ивичест смок. Едър вид, достигащ до 175 см. Често се катери по дървета и храсти, където напролет търси птичи яйца. Храни се и с гризачи. Среща се само в долината на р. Струма в южните части.

Пепелянка. У нас достига до около 85 см, мъжките са малко по-дълги. На върха на муцуната има “рогче". Среща се в цялата страна. Храни се основно с гризачи и гущери. Отровата може да е опасна за човек, но само в изключителни случаи е смъртоносна.

Черноврата стрелушка. Рядък вид, в Европа се среща само по нашето Южно Черноморие и прилежащите части на Европейска Турция. Много бърза змия, което помага да лови гущери, които са основната храна.

Смок мишкар. Едър вид, достигащ до 180 см. Често навлиза в селища, за да търси храна. Допреди век е наричан “смок домошар", защото ловял гризачите в плевните.

Котешка змия. Тази вид, достигащ рядко до 110 см, е сред смоковите, които могат да произвеждат токсини, които не са опасни за човека! Отровата му е достатъчна за улавянето на дребни гущери, които са основната му плячка. Има нощна и сумрачна активност и рядко може да бъде видяна през деня. Среща се по долините на реките Струма и Арда.

Вдлъбнаточел смок. Има жлези, произвеждащи токсини, който са смъртоносни са основната му храна - гризачи, дребни птици, гущери и други змии. Отровата му не е опасна за човека, както и за други едри животни. Среща се в Южна България.

Тънък стрелец (стрелушка). Дължи името си на елегантния си външен вид - до 150 см. Движи се бързо и това му помага да преследва гущери. Среща се в Южна България.

Червейница. Най-малката наша змия прекарва по-голяма част от живота си под земята. Дълга е до 30 см. Храни се най-често с ларви на мравки. Среща се в Южна България.

Остромуцунеста усойница. У нас не е намирана от 1934 г. на Люлин планина. Предпочита пасища и ливади. Отровата не е опасна за човека.

Змия пясъчница (турска боа). Този представител е близък роднина на тропическите бои, но се е адаптирал към живот под земята. Дребен вид, у нас рядко достига 75 см. Предпочита рохки, песъчливи почви. Рядко излиза на повърхността. Храни се с дребни гризачи и гущери.

Леопардов смок. Достига до 105 см. Има много красива шарка от червеникави петна на блед фон. Рядко се появява през деня. Този вид се среща само по долината на Струма и тук-там в района на Южното Черноморие.

Пъстър смок. Малките на този вид приличат много на тези на ивичестия смок. Възрастните достигат до 180 см.

Голям стрелец. Най-дългата наша змия. Достига до 210 см. Името си дължи на това, че когато е притиснат и няма път за бягство, атакува. Храни се с разнообразна храна: дребни бозайници и птици, гущери, други змии. Среща се в почти цялата страна, като избягва средно- и високопланинските райони. Тази красива змия е една от най-честите жертви на пътния трафик.

Обикновена (жълтоуха) водна змия. Достига до около 130 см. Има характерни светли петна в задната част на главата. Храни се основно с жаби, поради което често се среща край водоеми. Много рядко навлиза и в крайбрежните зони на Черно море. Водните змии имат характерна защитна реакция - вместо да хапят, те изхвърлят от клоаката си силно миризлив секрет, с който се надяват да отблъснат нападателите си. Срещат се в цялата страна, включително и в среднопланинския пояс.

Медянка. Този дребен представител на смоковите достига до 80 см. Има доста разнообразно оцветяване, което може да е кафеникаво, сивкаво, червеникаво или жълтеникаво със или с по-слабо видими тъмни петна по гърба. На главата, особено младите екземпляри, имат характерно тъмно петно. Въпреки дребните си размери при улавяне често хапе. Храни се с гущери, а по-едрите екземпляри - и с гризачи. Среща се почти в цялата страна - от най-ниските части до субалпийската зона.

Усойница. Има характерна зигзагообразна ивица на гърба. Среща се основно в планините. Отровата е с по-високо съдържание на невротоксини в сравнение с тази на пепелянката. При инцидент външните прояви на организма на човек са по-слабо изразени. Инцидентите с усойници са много по-редки.


Още по темата: общо новини по темата: 4604
23.03.2023 »
23.03.2023 »
23.03.2023 »
23.03.2023 »
23.03.2023 »
23.03.2023 »
предишна страница [ 1/768 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Любопитни новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Март 2023 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Войната в Украйна
ТВ и шоу сезон 2022/2023 г.
Ружа Игнатова попадна под ударите на прокуратурата
Парламентарни избори 2023 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Какво трябва да се направи с парите за пробива до Водната палата?
Пробива в крайна сметка трябва да се реализира
Да бъдат пренасочени към продължението на бул. Северен
Да бъдат пренасочени към реализирането на проекта за кино "Космос"
Да бъдат пренасочени към проекта "Форум юг"
Нямам идея къде да бъдат пренасочени, но да не се довършва пробива
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
©2004 - 2019 Медия груп 24 ООД. Plovdiv24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Plovdiv24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Plovdiv24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: