Полемиката за Пловдивския панаир десетина години след кражбата му е в състояние да шаржира до глупост всяка общинска сесия. Може би и затова кметът Иван Тотев не се включи в дебата , а остави групите да прочетат своите декларации и после да гласуват дали искат подарък от държавата, с който Пловдив съвсем да увисне на бесилото, вдигнато от Гергов. Отхвърлиха подаръка и това бе всичко, което могат да направят. Нищо повече.

Общинските съветници отново са изправени пред дилемата да бутнат ли Альоша, като ясно разбират, че това е неизпълнима мисия. Анулирането на сделката за панаира е толкова възможно, калкото и Альоша да го няма на Бунарджика. И все пак поздравления за ентусиазма - пловдивският политически сезон завърши зрелищно.

В този общински съвет има хора, които нямат никаква вина за кражбата на панаира във втория мандат на кмета Чомаков чрез "Пълдин туринвест". Но има и хора, отговорни за нея. Сега дори и те подвикват на крадеца да покаже малко морал, като вече са показали своя при кражбата.

Затова бунтът на съветника Божидар Здравков е най-моралното нещо в тази неморална ситуация. Той е един от петимата, които през 2006 година не са съгласни с тази сделка.Сега заплаши, че ще качи в мрежата имената на колегите си, които се съгласят да приемат 20 процента от държавния дял в панаира. Но време е да качи имената на онези 45, които са гласували с две ръце да подарят панаира на Гергов. Тогава той е безкрайно убедителен : Разчитайте на моята почтеност! СДС, БСП, ДПС и ВМРО почтено узакониха кражбата.

Спас Гърневски също е наясно, че отново трябва да бута Альоша и знае, че няма да стане. Като представител на общината в "Пълдин туринвест" той поиска и получи пълната подкрепа на съветниците да върне част от заграбеното. След изненадващото решение на държавата да се раздели със своите 49 процента битката е обречена.

Общинските съветници не бива да бъдат толкова наивни. Ако държавата държи 49 процента и иска да си върне собствеността върху панаира , тя винаги може да го направи, като си извоюва още поне 2 процента. Няма никакво желание и последното решение на правителството демонстрира пълен отказ от Пловдивския панаир. Държавата подкрепи Гергов и съветниците трябва да разберат това. Тя може да го е подкрепила в неговото окончателно струтване, но това не променя фактите.

Романтичният призив към Варна да не се поддава на шантаж и да не приема 29 процента също не струва. Варненските общински съветници с чиста съвест гласуваха за правителственото решение, защото не са обременени от кражбата и в случая няма пред кого да бранят честта си. Те просто приеха абдикацията на държавата в полза на Гергов и може би тепърва ще изпитат почтеността му.

Пловдивските съветници нямат голям избор освен да твърдят, че имат жило и то се намира отпред . Който иска, да го търси.

Съветникът Алексанъдър Сиди пратил до правителството искане на Пловдив да бъдат преотстъпени Морската градина във Варна, Царевец и Парламентът за нуждите на града като Европейска столица на културата. Това остава за пловдивските съветници - упражнения във фейлетонен стил. А Сиди можеше да свърши нещо по-полезно - да качи в мрежата имената на неговите съпартийци от ВМРО, които през 2006 година гласуваха за Гергов.