Вчера в Пловдив в най-старата партия в България победи организираната по моделите от 90-те години група. Голяма победа?! 80 души манипулирани от един бизнесмен празнуваха своя резултат на труда, положен месеци назад. Трябва да признаем, че всичко беше организирано добре от най-ниските до най-високите нива на партийните организации. Това пише в коментар на събитията делегатът на конференцията и бивш заместник-кмет на Пловдив инж. Александър Константинов:

Това е класически пример как може да се овладее една организация с не много средства и похвати, заимствани от криминалните филми. Днес обаче неминуемо се задава въпросът – а сега какво? Малко хора разбраха изказването на проф. Иво Христов, който каза – "вие сте обречени да победите в една страна, в която бедните са повече от 50% от населението". Какво общо има една партия на бедните с един от най-богатите хора в България? Ето това е екзистенциалният въпрос, на който не беше даден отговор в конгресната зала на Пловдивския панаир.

Друг оратор напомни, че не може една лява партия да води политика на центристка, народняшка партия, а в същото време той лично твърдо стои зад бизнесмена, олицетворение на тази политика. Ето това е трагедията на хората, стоящи зад лидера на партията в Пловдив, огромната пропаст между принципите на лявата партия и нейните представители в местната организация. В организацията на градската конференция имаше и много театралност.

Веднага се наби в очи демонстрацията на верните хора на лидера зад гърба му на сцената, която напомни за една пресконференция само преди един ден в друга партия. Явно на лидера му допадат такива театрални етюди за единство и подкрепа. Всичко беше подчинено на желязна организация и принципа на бандата – всички зад алфата на глутницата. За политики и за бъдещето на града нито дума. Показателно е, че председателя на групата съветници се отказа от отчет на групата съветници в местния парламент. Всички го приеха за нормално?! След като няма политики, няма и отчет. 

Изобщо на отчетната конференция на градската организация не стана дума за политики. Никой не разбра какво предлага на обществото най старата партия за Пловдив, какво е отношението към предишния кмет и управлението на града и към сегашния кмет. Все пак се отчиташе 4 години в живота на една партия и във втория град на България. Нормално е на такава конференция да се приеме и програма за следващите 4 години, която да се изпълнява от новото ръководство – за такъв документ изобщо не стана дума. Всичко се концентрира в една личност – приетия принцип беше, който не е зад мен е против мен. 

Все пак не трябва да се забравя, че в Пловдив живеят 380 000 души и гласуват над 290 000 души. Показателно е, че когато се гласува мажоритарно за президент в Пловдив - 70 000 души подкрепят избора на ляв президент, а когато се гласува за кмет само 11 000 души подкрепят предложения от ръководството кандидат. Същото е и за националните избори – през 2015 година за парламент 40 000 души са гласували за левите депутати, а през 2019 година 13 000 души са подкрепили левите общински съветници.

Няма отговор на въпроса, защо има такива огромни разлики в подкрепата на предложените кандидати. Очевидно градското ръководство през последните 7 - 8 години не разбира пловдивските избиратели и разчита само на тесен кръг партийно мотивирани избиратели. От отчетите на градското ръководство се вижда, че този тесен кръг непрекъснато се смалява.

В пловдивската организация членуваха над 30 000 души през 90 –те години, а сега са под 2 000, като средната възраст е над 70 години. Сега стигаме до трагедията на една група от 30-40 души, млади и интелигентни хора, обвързани с една спорна личност. Водени от конюнктурни, лични интереси те не могат да разберат, че си слагат татуировка за цял живот.

Каквото и да постигнат в бъдещето, те винаги ще бъдат обвързани с една спорна личност. Това е като дамга, която не може да бъде изтрита. Ще минат години, въпросната личност ще замине в историята, но те винаги ще бъдат свързвани с него. Животът е маратон, а не спринт за две – три години. Най важното е да останеш необвързан и да не си замесен в мръсни интереси. Догодина ще има два национални избора – парламентарни и президентски. С този лидер мога да прогнозирам резултатите в Пловдив на тези избори.

Рано или късно в ръководството на партията ще разберат, че така не може да продължава. Ако искат да бъдат истинска социалистическа партия трябва да имат чисто лице пред хората, далече от мръсния капитал натрупан през спорния преход. Тогава тези млади и интелигентни хора ще бъдат виновните и ще платят цената за своите действия. Това е тяхната трагедия. Отново се връщам на думите на проф. Иво Христов.

В цялата история на човечеството винаги е имало бедни и богати. Последните години показаха, колко е несъстоятелна философията на Фукуяма, който обява "Края на историята", защото всички ще сме богати. Богатството и бедността не могат да се смесват, както водата и маслото. Оксиморон е, лидер на партията на бедните е да е най-богатия човек в града. Това се плаща с цената на отхвърлянето от обществото. Обективните исторически закони винаги побеждават, независимо от опитите на отделни хора да ги смачкат.

Автор: инж. Александър Константинов, делегат на конференцията на БСП в Пловдив, бивш заместник-кмет на Пловдив в екипа на кмета Славчо Атанасов