Президентът Радев обикаля протестите и насъсква хората да хвърлят яйца и домати, да блокират кръстовища и държавни институции. Продължава да проронва думите през зъби и да съска, когато говори за България и нейното управление. От устата му се лее кал и помия, която залива не само политическите му противници, но и обикновения българин, който е дал гласа си за него.

Всъщност, точно това не разбира Радев – че чувайки аплодисментите от привържениците на проруската партия "Възраждане и паравоенното образование "Боец“, смята, че получава одобрението на всичките си избиратели. Заблудата постепенно го отвежда към нищото. Няма харизмата да бъде национален трибун и затова напъните му изглеждат толкова комични.

Обезумелият за власт Радев се превърна в подстрекател още с избирането си за президент – заплаши народните представители, че на тях малко им остава, а той имал пред себе си пет години. Оттогава не е преставал да хвърля камъни - по всички и за всичко. Най-вече срещу държавата, на която е президент. Оказва се, че е президент на блато и това му харесва.

И какво се случи, след като имаше пред себе си пет години? Изминаха почти четири на международна изолация, на нищоправене и съскане, без никаква реална власт, които превърнаха Радев в един озлобен хвърляч на камъни.

Той вече не е президент на българите и това е очевидно. Стиснатият юмрук пред разгневена тълпа не е заявка за лидерство, а страх от онези, които го назначиха за президент. Страхът, че не може да изпълни ангажиментите, поети пред Кремъл, направи от Радев страхлив екстремист. Така ще го запомним.

Радев и висилката. Нали си спомняте това изпълнение в Пловдив. Какво ще остане за историята след време – Радев или само висилката. Тогава се коментираше, че не е интересно колко ще се върти на висилката, а дали има акъл в главата. Други искаха чуят отговора на президента пред руския патриарх, който му тропаше по масата, а не дали скача на батут.

Страхът от загуба срещу Борисов може да съвсем да отчая Радев и накрая да преспи в една от палатките на Орлов мост, ако вече не му е хрумнало. Така ще завърши опитът за преврат, който пробва Радев. Той вече върви по улиците и насъсква българи срещу българи. Затова Радев за нищо на света не иска Иван Гешев да е главен прокурор, когато приключи с мандата си. Това е страхът на всеки класически превратаджия.