Ако на 10 септември човек чуе и види случилото се на 9 септември, ще си помисли, че живее в страна на идиоти – нищо не сме научили, нищо лошо не сме забравили. В тази страна все още се празнува обстоятелството, че едни полуграмотни шумкари  и техните помагачи  ни вкараха за 45 години в развит каскетен социализъм, от който не сме спирали  да са задъхваме. На едни места им поднасят венци и цветя, на други им издигат бюстове. България ли ще е убежището на последния комунист?

Празнуващите все пак да се огледат около себе си. На сборища като на Копривките и пред паметника на армията окупатор в София са все по-малко. Все по-оредяващи са редиците им и затова приказките на ораторите им стават все по-глупави. На Копривките Георги Гергов говори за някакви изборни победи,за  които организацията му имала заслуги. Изглежда е слънчасал и не помни последната червена победа. Някакъв водител на столична партийна организация пък си дра гърлото за нов 9 септември. Идиотът сигурно се надява и на нов Народен съд.

Празнуващите имат и нахалството да твърдят, че почитат паметта на падналите в борбата срещу фашизма. Имаме забележителни политици, борили се срещу фашизма, но това не са тези, за които говореха  Гергов и оня софийски идиот. Те говореха за обирджиите на мандри и убийците на политици,военни и полицаи. Те говореха за онези, които изтребиха елита на нацията без да им мигне окото. Те говореха за онези, които нямаха нищо против фашизма, когато Хитлер и Сталин се споразумяха да си поделят Европа , а после изведнъж им щукна да борят срещу фашизма.

Празнуващите могат да бъдат обвинени в престъпление. Затова дрънкат с такава лекота за антифашистка съпротива, защото знаят, че пристъпват закона. Те празнуват и веят знамена за един режим, обявен със закон за престъпен от Народното събрание. Това са незаконни сборища, които почитат терористи, избивали собствения си народ. Властта ги толерира, вместо да спазва закона.

9 септември е ден за почит към избитите от една оскотяла шайка, която си измисли въображаема борба срещу фашизма, за да се разправи с по-умните, по-научените, по-ентусизираните за строежа на държавата си българи. Последствията са катастрофални. Все още почитаме убийците си.