"Самохвалството в този случай е неуместно, защото повечето от реакциите и прогнозите на щаба бяха погрешни". Това каза пред БНР д-р Стойчо Кацаров - председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването, бивш зам.-министър на здравеопазването. Коментарът му в предаването "Преди всички" беше във връзка с обявеното прекратяване на ежедневните брифинги на Националния оперативен щаб и заявеното от премиера Бойко Борисов: "Справихме се прекрасно в една много тежка зараза и пандемия". 

Д-р Кацаров припомни първите оценки на епидемията, заявени от щаба, са били, че грип Б е по-страшен от този коронавирус, а след това се е стигнало до твърдение, че това е най-страшната болест, с която човечеството някога се е сблъсквало.

"Отмяната на брифингите на НОЩ и отмяната на извънредните мерки идва на фона на 25 новозаразени, а обявяването на извънредното положение на 13-и март беше при 10 нови заразени", коментира още той.

По думите му и досега липсва оценка на епидемичната обстановка в страната:

"Организацията от самото начало беше лоша - липсваше план и оценка". Според него това показва необходимостта от реформа и промяна в здравните институции и въобще в здравната система.

По думите на експерта медицинските центрове и ДКЦ са с моного ниски приходи, защото не са имали работа по време на извънредното положение, дори лекари се е налагало да излизат в отпуска:

"Този проблем трябва да се свърже с последиците от него, защото липсата на прегледи и изследвания ще се отрази негативно на хората с други заболявания. Когато оценяваме действията срещу коронавируса, не трябва да забравяме, че в резултат на тази водена политика много хора не се изследваха и не се диагностицираха, което може да има лоши последици за тях в бъдеще, от гледна точка на тяхното здраве".

Той прогнозира увеличаване на прегледите и хоспитализациите в следващите месеци, но отбеляза, че и след отмяната на извънредното положение в страната все още има страх у хората да ходят в болница, за да не се заразят с Covid-19.

До 9-и юни ще продължи общественото обсъждане на стратегията, която да намали доплащането от страна на пациента от 50% на 33%:

"За да бъде постигната тази цел, трябва да се предприемат подходящите мерки. В тази стратегия не виждам разписани подходящи мерки за това". 

Той обясни, че цената на медицинските услуги не зависи от правителството и от Здравната каса, а зависи от себестойността им, търсенето и предлагането: 

"Колкото по-малко плаща Здравната каса, толкова повече ще плаща пациентът. Първото нещо, което трябва да се планира, ако искаш да ограничиш разходите на пациентите, е да увеличиш бюджета на НЗОК. В стратегията такова увеличение не е предвидено, тогава как можем да постигнем по-малко плащане от страна на пациента".  

Д-р Кацаров посочи, че в обсъжданата стратегия няма и намек за мерки, които да водят до засилване на конкуренцията между лечебните заведения, която би довела до по-добро качество и по-ниски цени за пациентите.

"Това е добре. Трябва по закон да им се позволи да сключват договори със Здравната каса", категорично заяви анализаторът и като добра мярка в Закона за лечебните заведения, който ще се гледа днес в парламента, посочи и това, че средствата от продажбата на части от общински и държавни болници ще могат да бъдат използвани като инвестиция и за погасяване на дългове:

"Още по-добре ще е, ако им позволят да се приватизират изцяло", добави той и уточни, че има вероятност да изчезнат общинските и държавни болници, ако започнат да се разпродават на части, за да си погасят дълговете:

"Най-вероятно така ще се случи, затова е по-добре да се приватизират дружествата, тогава шансът им да оцелеят и да останат на пазара е по-голям. Но това няма да стане по разбираеми причини, защото това е добро място за назначаване на партийни другари - в бордовете на тези болници", заяви д-р Кацаров и добави, че другата причина е, че са добро място за източване на държавен ресурс.