Пловдивският издател Манол Пейков се обърна тези дни към британския “Гардиън“ с упрек защо не отразява подобаващо протестите в България.

"Следя и подкрепям "Гардиън" повече от десетилетие. Но намирам, че репортажите ви от България са болезнено недостатъчни. И не мога да се начудя: в кой точно момент от постепенното ви превръщане ви в един от най-надеждните либерални източници на информация в Западния свят и з г у б и х т е България от мисловната си карта? И именно затова толкова много се н у ж д а е м от вас. Нужна ни е журналистическата ви почтеност, нужни са ни безстрашните ви репортажи и лидерството ви в осведомяването на публиката за случващото се във всички краища на Европа в тези трудни времена“, пише Манол Пейков

Като любител на "Гардиън“, Манол Пейков би трябвало да знае, че това е вестникът на либералната левица във Великобритания. Според проучване 80% от читателите му са избиратели на Лейбъристката партия. Друго проучване установява, че 44% от неговите читатели са лейбъристи, а 37% са гласували за либералдемократите.

Ако и това му е известно, Манол Пейков трябва да се съгласи и с казаното от десния политолог Огнян Минчев:

"Колкото пъти се появява напоследък, Андрей Райчев упорито налага, набива една единствена теза - в лицето на ДБ имаме една нова, разгръщаща се "десница",  след като пространството между центъра и дясното - според него - дълго време е било "размито". Трябва да си или много наивен - незапознат с реалността, или да си дълбоко мотивиран, за да твърдиш, че политическият кръг около Христо Иванов и неговите колеги е "ново дясно". В лицето на коалицията между "Да, България", "Зелените" и сега доминиращата част на ДСБ ние ясно и отчетливо виждаме не "ново дясно", а отдавна очакваното да се появи и структурира в България нормално европейско ляво от началото на 21 век.

Какво се случва в цяла Европа през последните десетилетия с традиционната левица? След предпазливата адаптация на социалдемокрацията към неолиберализма чрез Третия път (Блеър, Шрьодер) традиционният ляв реформизъм кротко се спихна до под 20 на сто - ГСДП - или попадна в ръцете на леви радикали - лейбъристите и Корбин (пак с 20 на сто). Навсякъде в Европа възникват и експанзират формациите на един нов ляв синтез.

Той включва зелената алтернатива и радикалния дневен ред на климата, постмодерния либерализъм и новите малцинствени права, мултикултурния дневен ред, и т.н. В продължение на доста време тези елементи на новото ляво съществуваха паралелно и доста хаотично, но напоследък все по-успешно се синтезират и днешното зелено-либерално-социалдемократическо мнозинство в ЕП е най-доброто свидетелство за това“.

Може би и Манол Пейков си задава въпроса – ние от "Демократична България“ модерни леви сме, какви сме. Ръководството на формацията е твърде предпазливо, когато трябва да се обозначи идеологически. Обикновено предпочитат да не са нито леви, нито десни. Сега са само бесни, но това не е характеристика на политическа формация.

Въпросът наистина е важен. И не може да бъде изяснен от "Гардиън“, колкото и да сме бесни.