Синовете и дъщерите на Альоша по българо-съветска линия могат да са спокойни за съдбата му. Нито ще има решение на ОбС за премахването му, нито ще има референдум по темата. Солдатът ще се извисява гордо горе за сметка на гордостта на Пловдив, но това няма никакво значение.

Защото "политическият елит е под наркоза, а проститутките ни учат на морал“, както пише пловдивски автор в свое носталгично есе за Альоша, под чийто шмайзер е минало детството му, а иска да мине и бъдещето му.

Освен това Альоша е приятно място за разходка – с кучета и без. Ако си свикнал да го гледаш всяка сутрин от терасата, докато пиеш кафето си, какво ще се случи, ако опиянението ти изведнъж изчезне – животът ти отива на кино. Гордите пловдивчани могат да извадят и други сериозни аргументи да стоим по-далеч от Альоша.

Какво ли мислят по въпроса представителите на "художествено-творческата интелигенция“, освен че пишат носталгични есета. Мислят същото. Голямата част от тях са застинали в 80-те години, когато са посрещали руските си другари да ги качат при Альоша.Сега сигурно по-рядко притичват горе, защото ги болят кокалите, но все още е голяма радост да се изтапанят под плющящите руски знамена на 9 май.

Какъв Альоша ще бутаме, другарки и другари? Ние си мислим, че това е паметник на окупатор, а той се оказва "като слънцето и въздуха за всяко живо същество“, както е казал сатрапът Георги Димитров.

Ако човек слуша хората от  улицата, журналистите, писателите, художниците, общинските съветници, оказва се, че Пловдив се е сраснал с този паметник, обрасъл е в тази съветска дивотия до гушата и няма мърдане. Навремето руският писател Александър Невзоров ни подсети, че "ако българите знаят колко са свободни, ще натоварят Альоша на един КАМ-аз и толкова“. Невзоров може и да знае, че сме свободни, но ние не знаем. Няма и да разберем, тъй като нашите писатели са на друго мнение.

Оказва се, че Пловдив отдавна е произнесъл своята присъда за Альоша  - да го бъде. Защото "Варварската инициатива, ако бъде подкрепена от Пловдивския общински съвет, ще донесе неизличим срам както на самите инициатори, така и на законодателната и изпълнителната власт в града, и ще покаже ясно неадекватността и политическото късогледство на пловдивските власти. Призоваваме членовете на Общинския съвет на Пловдив да не следват примера на провокаторите“.

Така другарите от руската Дума съветват своите другари от пловдивския ОбС.

Признавам, че съм от провокаторите и съветвам общинските съветници да не ме следват, а да четат повече есета по темата – за да не ги е срам и да не изглеждат неадекватни.А и любовта на руската Дума не е за отписване. И никакъв референдум – губене на време и пари струва. Наясно съм с резултата – 80:20 за солдата. Победа за съветската дивотия, но това е положението.

Пропускам най-важния аргумент срещу преместването на "слънцето и въздуха“ – имало по-важни работи за вършене. Например да направим два тротоара и две градинки. Да, важно е. Така ще съхраним хилядолетния пловдивски дух и по-лесно ще се опълчим на съветската окупация, която продължава вече 80 години.