Пловдивчанин се обърна към Plovdiv24.bg, за да разкаже:
Здравейте, обръщам се към Вас, защото мисля, че сте независима медия, за която проблемите на гражданите на Пловдив са от интерес и тук бих намерил публичност. Живея в град Пловдив от рождението си, българин съм, християнин. С малко прекъсване винаги съм живял в Пловдив и се чувствам истински Пловдивчанин. Родната ми къща се намира до църквата "Св. Спас" на улица "Славянска", от дете съм израснал и винаги съм се радвал на камбанния звън от църквата до нас.

За съжаление напоследък биенето на камбаните не е онова очарователно преживяване за сетивата, което ти напомня, че живееш в християнска държава, а е превърнато от новия проповедник в терористичен акт към живеещите в квартала, защото продължава над 15 минути. Събрах мнения от съседите, че не съм единствен на когото му прави вече неприятно впечатление твърде дългото и многократно повтарящо се сутрин биене на камбани и особено в неделя сутринта и реших да поискам обяснение от проповедника там.

Преди дни, след поредната сутрешна терористична акция (биенето започна в 9,00 часа и продължи до 9,15) от страна на църковните служители, отидох и попитах с кого мога да обсъдя проблема. Една жена, която продава свещи в църквата, ми каза, че клисарката биела камбаните и да съм се махал, защото можели да ги бият колкото си искат. Попитах кога мога да разговарям с някой по-висшестоящ, отговорът беше да съм изчакал да свърши литургията.

Изчаках и след литургията дойде попът, който беше извикал и някакви други "длъжностни" лица, които без да ме изчакат да обясня какво искам и защо съм там, започнаха да ме ругаят и обиждат. Миришеха на алкохол, приличаха като размери и държание на охранители на дискотека в малък град. Позволиха си да ме бутат и заплашват.

Не викнах полиция, защото нямам доверие на тази "институция", но не мисля, че това е проблемът. Не съм очаквал да бъда обиждан и блъскан от хора, които претендират, че служат на Бог, още по-малко да миришат на алкохол в неделя сутринта.

Чух реплики от сорта на: "Сектант", " Чукундур", "Луд" и т.н., заплашиха ме, че още веднъж ако стъпя там, ще ми откъснат главата. За съжаление бях сам и нямам свидетели на заплахите. Описаното преживяване ме кара да мисля, че "божите" служители са се самозабравили в наглостта си и на мен не ми остава нищо друго освен да започна борба за правата си на спокойствие и вероизповедание.

Бих помолил Вашата медия да публикува преживяването ми, за да разберат повече граждани за "божите служители", които са се самозабравили в "работата" си.

С уважение,

Станимир Банчев