На 6 август светата църква чества едно от най-значимите евангелски събития - явяването на Иисус Христос пред тримата си ученици - Петър, Яков и Йоан. Това събитие се случило, за да предпази апостолите от тъгата и съмнението при вида на Христовото страдание и да укрепя вярата им в Бог.

Църквата устанавила отбелязването на този велик християнски празник още в първите векове на християнството, за да ни напомня, че Господ е навсякъде - в нас, с нас и около нас.

В традицията на българите 6 август е популярен като Преображение Господне. Те превърнали този голям църковен празник в притча за доброто и злото, за щастието и нещастието, за позволеното и непозволеното в живота, който винаги е бил подвластен на неговата особената езическа суеверност и необикновен респект към християнската религия.

Старо народно поверие е, че в нощта срещу Преображение небето се отваряло и пред небесната врата заставал Господ. Този, който успеел само да го зърне, бил щастлив и това, което си е пожелал - се сбъдвало. Но за да видиш Бог, трябвало да си чист като утринна роса - в помислите и в делата си.

Молитва към божията благодат отправяли всички майки, които държали децата си будни, карали ги да гледат към небето в нощта на Преображение, за да се помолят на Господ за голямо щастие, късмет и богатство.

На 6 август се откъсвал първия салкъм грозде. Старите хора разказват, че когато Господ създавал гроздето, Дяволът направил къпината и я нарекъл дяволски плод. Всеки, който искал да спаси от изкушенията на Дявола, първо хапавал от божия плод и така си осигурявал покой за душата и добро телесно здраве.

Традиционно християните носели гроздето в църквата, където отецът го опявал, прекадявал и благославял. От първия салкъм грозде давали на всички близки, за да са здрави, щастливи и благополучни. Празникът българите отбелязвали с тържествен обяд, за който обикновено приготвяли ястие от риба.

В някои селища Преображение се осмислял и като ден, граничен между лятото и есента и свързан с "преобразяването" на слънцето и живата природа. В Родопите вярват, че Господ "прибрязнувал" - пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба. На този ден "времето започва да се преобразява" - слънцето намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята.

В Западна България било разпространено поверие, че в полунощ срещу Преображение "се явявала и отваряла Божията врата", "небето се отваряло и Господ се явявал в сияйна светлина". "Дърветата се кланяли до земята" и който е праведен, може да види небесната врата и това, което си пожелае, ще се сбъдне. В другите райони на страната тази представа е отнесена към коледната, богоявленската или великденската нощ.

В нощта срещу Преображение се изпълнявали лечебно-обредни практики, основна роля в които се възлага на слънцето и слънчогледа, а в Берковица правят магия за любов.

В южните български земи на Преображение пчеларите започвали подготовката за патронния си празник - Голяма Богородица.