Едва една трета от домакинствата у нас имат възможност да си купят жилище. Това показа доклад на икономисти от една от водещите банки в България.

Според статистическите данни на НСИ след пиковата 2022 г. тенденцията от първото полугодие на тази година да се строят по-малко жилища продължава и през третото тримесечие.

"Все повече инвеститори или хора купуват имот с почакването, че ще го продадат по-скъпо след години, а все по-малко купуват, защото искат да живеят и да го ползват. Очакването е ключово, защото колкото повече има очаквания за бъдещи печалби, толкова повече такива купувачи се появяват на един пазар“, обясни в студиото на "Тази събота и неделя“ Лъчезар Богданов, главен икономист на института за пазарна икономика.

"Пазарът за имоти е свързан с кредитната активност. Голяма част от купувачите си купуват имот с дългосрочен кредит. Той е голям и зависи от лихвените проценти. България е с най-ниските лихви в ЕС след Малта. Ако те се повишат, вноската се повишава и това не е нещо, което ви засяга няколко месеца напред, а над 20 години напред, защото вече има и 35-годишни кредити“, посочи той.

"Когато цените растат по-бързо от доходите – трябва да светне лампа. Също трябва да светне, когато все повече имоти се купуват основно с кредит. Това натрупване не е от няколко месеца. Ако в момента лихвите в България, станат колкото в Германия – вноската за малък апартамент в София ще скочи с 360 лева. Ако лихвите станат като в Литва или Кипър – вноската ще скочи с над 600 лева с години напред“, подчерта Богданов.

Средната лихва по ипотеките в еврозоната е около 4%, а Европейската централна банка също е повишила лихвите с четири и половина пункта за последната година и половина. Той отчете, че у нас все още не е последвало нищо.

Само за година в Германия цените на жилища са паднали с между 10 и 20% в някои градове. У нас вече има по-малко разрешения за строеж и по-малко започнати сгради през последните няколко тримесечия.

"Очевидно пазарът вече започва да се понасища към този момент. Това ще доведе до успокояване и цените няма да растат с 10-15% всяка година. Може би това успокояване и отрезвяване ще забави темпа на поскъпване и ще доведе до малко по-малък обем теглене на кредити, особено от хора, които нямат добри възможности за доходи, с по-несигурна работа", прогнозира Богданов.