Вергиния Накова след супа за 15 евро: Приключих с това да давам пари за посредственост

Предприемачът и бизнес консултант Вергиния Накова публикува коментар в социалните мрежи, в който поставя под съмнение не толкова нивото на цените по българското Черноморие, колкото съотношението между цена, качество и клиентско обслужване.

В публикацията си тя заявява, че е "приключила с това да дава пари за посредственост“, като подчертава, че вече не е склонна да плаща високи суми за услуги и продукти, които не отговарят на очакванията за качество. Според нея проблемът не е в скъпите заведения или услуги сами по себе си, а в случаите, когато високата цена не е оправдана от добро обслужване, чистота, отношение към клиента и цялостно преживяване.

Накова разказва за свое посещение на плаж Арапя, където останала неприятно изненадана от цените. По думите ѝ шопска салата е струвала 10 евро, а кафе и вода общо са били 6 евро. Тя използва ироничен тон, за да опише ситуацията, като отбелязва, че дори старите барбарони по плажа сякаш са "влезли в еврозоната преди всички останали“.

Според нея усещането на клиента е ключово. Макар да е платила сравнително висока сума за обикновени продукти, тя не е получила съответстващо качество или комфорт. В публикацията си Накова споменава и наличието на мазутни петна по плажа, като изразява недоумение защо по темата не се говори достатъчно публично.

След разочароващото преживяване в Арапя, тя описва посещение в заведение в Лозенец, където цените също не били ниски, но впечатленията ѝ били коренно различни. По думите ѝ мястото било добре поддържано, чисто и приятно, а персоналът се държал любезно и професионално.

Особено внимание в разказа ѝ заема рибена супа, поръчана от нейния съпруг Светлин. Първоначално цената от 15 евро му се сторила прекалено висока, което породило известни колебания дали поръчката си заслужава. След като супата била сервирана обаче, двамата останали впечатлени както от размера на порцията, така и от качеството на продукта.

Накова описва ястието като изключително богато на морски дарове, с добър вкус и видимо вложено старание при приготвянето. Според нея именно в този момент става ясно каква е разликата между скъп продукт, който оправдава цената си, и такъв, който оставя клиента с чувство на неудовлетвореност.

В публикацията си Накова прави по-широк извод за начина, по който част от бизнеса в туристическия сектор възприема клиентите си. Според нея все още съществува остарялото мислене, че туристът трябва да бъде използван максимално за краткия период на престоя си, вместо да бъде спечелен като дългосрочен клиент чрез добро отношение и високи стандарти.

Като човек, който ежедневно работи с компании, собственици и екипи, Накова заявява, че мечтае повече предприемачи да се концентрират върху създаването на реална стойност за клиентите си. По думите ѝ именно тези бизнеси, които инвестират в качество, обслужване и внимание към детайла, успяват да направят така, че дори по-високите цени да бъдат възприемани като справедливи.

За финал тя подчертава, че общественото недоволство не е насочено единствено към високите цени по морето. Истинският проблем според нея е разликата между случаите, когато клиентът получава качествена услуга срещу парите си, и тези, в които остава с усещането, че е платил твърде много за твърде малко.

"Проблемът е в разликата между скъпо, но хубаво, и скъпо, ама защо точно“, обобщава Накова.

В края на публикацията си Накова уточнява, че снимката, която е споделила, е направена в Лозенец, а не в Арапя. По думите ѝ единственото, което би си струвало да бъде снимано на Арапя, са били мазутните петна по децата на плажа, които според нея заслужават вниманието на контролните институции.