В позицията си България мълчи за таван на плащанията
Има възможност за изключване на стопанства до 10 хектара от прилагането на стандартите за Добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) 8 и 9. Те засягат диверсификация на културите и заделянето на минимален дял от обработваемите земи за екологични цели.
Този компромис беше постигнат по време на последното заседание на Съвета на ЕС по земеделие в Люксембург, се посочва в официално прессъобщение на родното земеделско министерство.
Страната ни е удовлетворена от одобреното ниво на подкрепа от 13+2%. От списъка с допустими за подпомагане култури обаче са изключени трапезните картофи. На тази тема министър Бозуков е разговарял с еврокомисар Януш Войчеховски, за да се търси решение как могат да бъдат подкрепени картофопроизводителите у нас и след 2023 г.
България е изготвила декларация, подкрепена от Румъния, Словакия и Чехия. В нея се посочва, че настояваме да се запазят всички налични в момента инструменти за подпомагане на производството на картофи.
Тя ще продължи да се прилага с възможност за актуализиране на референтните периоди и намаляващ бюджет с по 5% годишно от 2024 г.
Страната ни приема 25% от директните плащания да бъдат заделени за екосхеми, но като се прилага т.нар. „долна граница“. Идеята е под нея неизползваните средства за екосхеми да могат да се пренасочат за друг вид подпомагане за стопаните.
България може да подкрепи 10% от средствата за директни плащания да бъдат преразпределени за малките и средните стопанства. Тук обаче Христо Бозуков настоява при отчитането на този процент се включат и средствата от другите инструменти като тавани и намаления на плащанията, както и схемата за дребни земеделски стопани.
Министърът: Важно е преразпределителното плащане и екосхемите да не доведат до прекомерно намаление на базовата подкрепа на стопаните.
Във връзка със социалната условност, или обвързване на получаването на субсидии със спазването на трудовото законодателство, ресорният министър подчерта, че тя следва да се прилага от 2025 г. по начин, който не създава допълнителна тежест.
„Необходимо е да се осигури финансиране в размер на 100% от допустимите разходи за инвестиции в инфраструктура извън стопанството, която да бъде използвана за напояване“, категоричен бе проф. Бозуков.
ЕК предлага да се определи една конкретна цел за опазване на пчелните семейства, която да бъде 10 % максимално допустимо намаляване на размера на колониите заради излагането на въздействие от продукти за растителна защита. България подкрепя този процент да бъде 10-12%.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.
