80% от българските учители твърдят, че уроците, които преподават, са неразбираеми за децата. Това сочат резултатите от изследване, поръчано от Комисията за защита на потребителите. Именно заради сложния материал всеки трети даскал прескача част от учебно съдържание. Над 30 на сто от преподавателите, особено младите кадри, смятат, че това, което преподават, е твърде сложно за децата. "Те нямат друг избор, тъй като не могат да говорят за неща, които децата просто не разбират", коментира психологът Иван Игов, автор на изследването.

На въпроса дали учебното съдържание отговаря на възрастта на децата, едва 18 на сто от учителите отговарят положително. Според авторите на изследването основният проблем на средното образование е, че не се отчитат индивидуалните способности на децата, което е един вид дискриминация.

Като друг основен недостатък в образователната ни система се посочват и свръхизискванията, с които са натоварени учениците.

Според данни от проучването за 62 на сто от учителите учебното съдържание е остаряло и неактуално. Младите преподаватели обаче, които са 4,4 на сто от всички запитани, определят цялата учебна програма за неактуална.

Практическа неприложимост в това, което преподават, виждат 67% от учителите, сочат още данни от изследването. Сред основните заключения в проучването е и това, че в учебното съдържание не са заложени теми и материали, които да създават положителни нагласи към "различните" общности. Към тях спадат инвалидите, хората със различна сексуална ориентация, гражданите с различна религиозна и етническа принадлежност, децата със специални образователни потребности и др.

"Българското училище е изключително пасивно по отношения на различията", коментира психологът Иван Игов, автор на изследването. Той посочи, че в изследването няма индикации, че учителите или учебното съдържание целенасочено създават предразсъдъци или предизвикват дискриминация, но има много ясна тенденция училището и учителите да не противодействат по никакъв начин нито на формиращите се предразсъдъци, нито на вече съществуващите такива.

"Ние установихме случаи на стабилно формирани дискриминационни стереотипи още на 4-5 годишна възраст. Може да изглежда, че по този начин училището е една неутрална система, но вместо това ситуацията по-скоро напомня на известната мисъл на Едмънд Бърк: "Единственото нещо, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо." Пасивността на училищната система по отношение на предразсъдъците и дискриминацията води до различни неблагоприятни следствия, допълни психологът.



Източник: в. "Монитор"