Ще задлъжнее ли България след присъединяването към еврозоната?

Провеждането на фискална политика в страната се основава на фискални правила, процедури и параметри за фискалното управление, заложени в Закона за публичните финанси, Закона за държавния дълг, Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. Те имат за цел създаването на фискална рамка за бюджетното управление, която да гарантира провеждането на благоразумна, предвидима и устойчива политика в средносрочен и дългосрочен план.

Освен на национално, на европейско ниво също действат различни регулаторни мерки, които служат за "превенция“ на възможността за разхлабване на фискалната политика. Така например след глобалната финансова криза от 2008 - 2010 г. Пактът за стабилност и растеж, който представлява рамката за фискално управление на ЕС, беше сериозно ревизиран и засилен. Той съдържа разпоредби срещу прекомерни бюджетни дефицити и неустойчива фискална политика, като след влизането в еврозоната страната ни ще бъде подложена и на по-стриктен мониторинг и контрол, спрямо държавите от ЕС извън еврозоната, най-вече по отношение на проектобюджета си, пише evroto.bg.

По-конкретно, за да се осигури по-тясно наблюдение и координация на икономическата и фискалната политика между държавите от еврозоната, до 15 октомври всяка година държавите от еврозоната трябва да предоставят на Европейската комисия проекти на националните си бюджети. В случай на отклонение на представените проектобюджети от фискалните правила, държавите следва да ги ревизират.

През пролетта на 2024 г. бяха приети промени в Пакта за стабилност и растеж, които изискват от държавите да разработват фискално-структурни планове, с които да гарантират поддържането на дефицита и дълга към БВП в референтните им граници или намаляването им по постепенен, реалистичен, устойчив и благоприятен за растежа начин.