Българските градове все още се борят с устройствени, жилищни и технологични дефицити, докато водещите европейски градове отдавна са преминали към съвсем друга цел, балансиран и качествен живот за хората. Това заяви доц. д-р Косьо Стойчев, преподавател и изследовател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", пред репортер на Plovdiv24.bg преди участието си в конференцията XCity Balkans 2026, която ще се проведе на 28-29 май в хотел "Рила", Боровец.

Според него съвременният град трябва да постави в центъра си човека и неговото личностно развитие, а не инфраструктурата, както беше през 20-ти век. Над 75% от населението в света вече живее в градове, което означава, че именно градската среда формира обществената култура – и затова фокусът днес е върху психо-социалните характеристики на гражданите.

Защо България изостава

Стойчев е категоричен, че разликата с Европа не е случайна. При изграждането на младата си пазарна икономика България постави в основата собствеността, а новите собственици търсеха максимална и бърза възвръщаемост от капиталите си. Държавата, с малки бюджети и без натрупан пазарен опит, не можеше да води сериозна политика и на много места разреши застрояване, удобно за инвеститорите, но сгрешено в дългосрочен план.

Последиците са видими и днес – устройствени грешки по планинските и черноморските курорти, както и блокажи в големите градове. Като пример той посочва София, която все още не може да завърши базова инфраструктура като Околовръстния път и булевардите, които да го захранват и да направят града мобилен и ефективен.

"Принципът на лейката" е изчерпан

Най-острата критика на доцента е насочена към начина, по който България прави регионална политика. От 2007 до 2026 г. страната прилага почти унифицирани решения за всички населени места – подход, който в регионалното развитие наричат "принципът на лейката": едни и същи мерки се "изливат" навсякъде.

Този модел според Стойчев е изчерпан и не съдържа потенциал за растеж. Той настоява, че водещите центрове, районообразуващите градове и тези, които следват центровете на растеж, изискват три различни политики, а не една обща. Затова темата за йерархията между населените места е тежко подценена и академично неизследвана.

Публично-частното партньорство – "химера"

Стойчев не спестява критики и към модела на публично-частно партньорство, за който се говори в България от 10-15 години. По думите му страната в момента развива почти единствено строително-устройствената страна на въпроса. Реална политика може да се налага само когато има пазарни лостове – собственост върху земята и инфраструктурата и контрол върху функционирането ѝ, но без командно-административни норми към бизнеса. При сегашните условия, заключава той, публично-частното партньорство остава "химера, която още не е достигнала необходимата фаза".

На XCity Balkans 2026 доц. Стойчев ще постави именно въпроса за йерархията на населените места – тема, която според него трябва да доведе до изцяло нова национална концепция за пространствено развитие с хоризонт поне 15 години напред, важна за конкурентоспособността и сигурността на нацията.