България е изправена пред ключови промени на пазара на труда заради изтичането на крайния срок, в който страната ни трябва да въведе европейската директива за прозрачност на възнагражденията. Основната цел на новите правила е да се намали неравенството в заплащането между половете, което остава сериозно предизвикателство. Според последните данни на Евростат, разликата в заплащането между мъжете и жените в Европейския съюз е средно 11,1% в полза на мъжете. В България тази диспропорция е малко над средната за Съюза и достига 12%. Най-сериозно е разминаването в Естония, където мъжете получават с близо 19% повече от жените. На другия полюс е Белгия с разлика от едва 0,8%, а Люксембург се отличава като единствената страна, в която средните възнаграждения са в лека полза за жените.

Новата директива обещава да промени изцяло процеса по кандидатстване за работа и досегашната корпоративна култура. Вече фирмите ще бъдат задължени да обявяват стартовото възнаграждение или неговия диапазон още в самите обяви за работа. Освен това се забранява на интервюиращите да изискват информация за предишни заплати на кандидатите. Самите служители пък ще имат право да получават информация за средното възнаграждение на колегите си на същата позиция. Юристите обаче уточняват, че това не означава разкриване на точната заплата на конкретен човек. Работодателят просто ще бъде длъжен да разясни какви са критериите, по които се определят възнагражденията в съответната категория труд.

За Мария Милицова, която от две години отчита финансите в компания за хранителни продукти, споделя пред bTV, че новите правила са изключително позитивна стъпка. Въпреки че никога не се е чувствала дискриминирана на работното си място, тя смята, че прозрачността ще донесе по-голямо спокойствие и за двете страни, като даде възможност на всеки да види къде се намира и какви са ясните критерии за оценка.

Нейният работодател Ивайло Пандов, който притежава фирма за доставка на храни на едро, също не се притеснява от отпадането на тайната. Той обяснява, че в неговия бизнес се избира по качества и мъжете и жените на еднакви позиции взимат еднакви заплати. Бизнесът обаче вижда практически трудности при допълнителното материално стимулиране, тъй като то също влиза в общото възнаграждение.

Според Пандов ще бъде трудно да се обясни на служител, който не си е изпълнил нормата, защо негов колега получава повече, при положение че по закон трябва да бъдат равнопоставени.

Докато промените у нас все още се обсъждат, адвокатът по трудово право Габриела Иванова съветва работодателите да започнат подготовката си отрано и да определят различните категории служители. Междувременно българският пазар на труда показва интересни тенденции, като според Евростат страната ни отчита най-ниската безработица в целия Европейски съюз – едва 2,8% за април. Веднага след нас се нареждат Полша и Чехия с нива около 3%, докато на другия полюс остават страни като Финландия с близо 11% безработица, както и Испания и Гърция, където нивата са съответно малко над 10% и 9%.

Въпреки рекордно ниската безработица, работодателите у нас изпитват сериозен глад за хора и търсят между 200 и 250 хиляди кадри за различни сектори. На този фон обаче прогнозите за заплатите в следващите месеци остават умерени. Компаниите за подбор на персонал посочват, че намаляващите печалби, свитите поръчки и натискът на пазара на труда ограничават възможностите за безкрайно увеличаване на доходите, тъй като това води до поскъпване на услугите и инфлация.

Снабдителят Христо Желязков споделя пред bTV, че доходите му вече не стигат заради растящите разходи и дава пример, че преди се е изхранвал с 300 лева, а сега за същите неща са му нужни 300 евро, като той самият не очаква увеличение скоро.

От своя страна синдикатите са на мнение, че недостигът на кадри неизбежно ще тласне възнагражденията нагоре, тъй като човешкият капитал е дефицитна стока, а това е основен закон на пазара.

Последните данни показват, че за първото тримесечие средните заплати в обществения сектор съвсем малко изпреварват тези в частния. Ако държавата реализира идеите си за замразяване на доходите в публичната сфера, това може да доведе до преливане на кадри към частния сектор. Прогнозите на експертите все пак са за запазване на ниска безработица, като леко покачване може да се очаква едва след края на летните месеци, когато приключи влиянието на сезонната заетост.