ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
Проф. д-р Татяна Делисивкова: България не е подготвена за еврозоната заради недоброто функциониране на пазарите
Автор: Йоланда Пелова 14:00 / 24.02.2023Коментари (0)2292
© Фокус
Проф. д-р Татяна Хубенова-Делисивкова, председател на Съюза на икономистите в България, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус" 

Какво знаят българите за еврото и какви са възможностите за страната днес? За да си поговорим за еврозоната и въвеждането на еврото у нас, поканих проф. д-р Татяна Хубенова-Делисивкова, която е председател на Съюза на икономистите в България. Проф. Делисивкова, как изглежда ситуация, в която се намира България, през вашите очи? Трябва ли да се въведе еврото у нас и Еврозоната има ли нужда от България?  

Чудесен е въпросът, защото живеем в сложни времена на много промени, на много принуди, икономически принуди, те се отнасят и за България, и за всички европейци. И България има нужда от еврозоната, така, както и еврозоната има нужда от България. Един споделен сценарий за бъдещето е много важен в такива времена да има партньорствата и да има известна цел, път и механизми за постигане на по-добро бъдеще.  

Но готови ли сме, проф. Делисивкова? 

Ако трябва да коментираме и вчерашните изказвания на нашия гост еврокомисарят Домбровскис, и оценките на титулярите, на нашите официални държавни институции, България все още не е в пълна готовност. България трябва да извърви своя път, да се подготви за приемане на еврото. И ако в една дума трябва да се резюмира това, което ни предстои, то е, че ние трябва да подкрепим българския лев с всички средства на икономическата политика, да има борба с инфлацията – това е основният критерий, който България не изпълнява в съответствие с изискванията за встъпване в еврозоната, и тогава да приемем еврото.  

Споменахте инфлацията, няма как да не я споменем, но по какъв начин според вас трябва да се коригират финансово-икономическите критерии, най-вече инфлацията? Възможно ли е да я превъзмогнем или да я победим на този етап? Знаем, че самата инфлация е сравнявана дори с диктатори.  

Инфлацията се оказа неочаквано устойчиво зло за европейските икономики и за България. И нашият проблем е защо в България тя е по-висока отколкото в Еврозоната? Защо в България, кои са вътрешните огнища на инфлация, които ние трябва да овладеем с определена икономическа политика, с ясното съзнание, че никой друг не може да направи това, а българите, които трябва да подобрят функционирането на пазарите, на икономиката.  

Проф. Делисивкова, какви проблемни точки според вас се очертават: имиджови ли, поради липса на усилия на българските институции, или някакви други? Какво е вашето мнение?  

Основният проблем според мен, ако направим едно сравнение с прибалтийски страни, някои от тях като България след 90-та година, когато след разпадането на Съветския съюз отнема им време, за да проведат конституиращи парични реформи, да си въведат собствените национални валути. Те имат тази икономическа памет за времето на проблемът на стабилизацията на икономиката със зависимост от стабилност на парите. И именно България тази, ние не свързваме много ясно влизането в еврозоната или състоянието, в което ние ще имаме споделен паричен суверенитет, ще имаме значителни предимства, принадлежейки към голямо парично пространство с по-ниски лихвени проценти, с това, че вътре в страната и като инвестиционен ресурс, и като мярка на стойност, и като средство за обръщение, и като международно платежно средство ще функционира еврото като втората основна резервна валута в света. Нима това не е предимство?

Аз да си призная, аз съм от привържениците на еврото, защото в моята секция "Международна икономика“, някога Икономическия институт на БАН, сега Института за икономически изследвания, винаги е имало много паричници, финансисти и изследователи на международната и европейска икономика, включително покойнииците проф. Асен Чакалов – той е светило в българската наука за бюджета и за фискалната политика, включително Тодор Вълчев, който беше първият председател на БНБ в началото на Прехода. И именно затова и аз като наследник на това минало на изследователи, познавайки дълбочинно европейската парична интеграция, аз смятам, че еврото е изключително постижение на европейците като общество, което е приело определени ценности, консолидира се от определени позиции, воюва, за да заеме определено икономическо пространство, да го обособи в тази световна икономика, когато е имало още по-размирни времена, дори след Втората световна война във времето на противопоставянето и по-късно съревнованието на двете обществено-икономически системи. Европейската интеграция, парична интеграция е стигнала до общата валута. И този опит, защото те наименуват еврото в 1995 година, Европейският съвет на заседание в Мадрид взема решение. От този момент те решават третият етап на икономическия и паричен съюз да от 1999 година когато почват да смятат в евро, то все още е виртуална валута, но касовите бонове на 1 януари 1999 година в 11 страни, по-късно се присъединява и Гърция, приемат еврото.

Това е изключителна стъпка, и ние мисля, че го разбираме. Аз имах трогателен разговор с един млад шофьор на такси, който с баща си е пътувал из Европа във времената когато българите нямаха визи. Ние бяхме асоцииран член на Европейския съюз, но ние много трудно пътувахме, дори за една конференция човек стоеше с часове пред посолствата, за да вземе виза за 3 дни да отиде в Западна Европа. Ако еврото може да се сравни с визите, това ми го каза шофьорът, той каза: "Знаете ли, аз съм пътувал с баща ми, това беше ад когато на всяка граница дали ще ти искат флоринти, крони, дали ще трябва да търсиш марки, дали всичко това – това беше един ад в Европа – френските франкове, белгийските франкове, гулдените, всяка страна беше толкова разпокъсана в паричното си пространство. Всичко това бяха разходи. "Значи, това е едно от нещата, които аз смятам, че и българи, които изкарват хляба си с трудовата миграция в Европейския съюз, те оценяват какво е еврото, какво са спестяванията в евро, каква е мобилността на хората, които принадлежат към една друга икономика на този споделен паричен суверенитет, това е Еврозоната.  

Преди няколко дни Министерството на финансите и Българската народна банка (БНБ), знаете, публикуваха на страницата си в интернет често задавани въпроси и отговори за еврозоната и въвеждането на еврото. Не закъсня ли този доклад според вас, тези въпроси, за да се информират българите, за да знаят какво следва, какво предстои, и за да не критикуват? Какво е вашето мнение?  

Аз смятам, че в теорията на паричните реформи или на смяната на парите винаги, даже ако приемем за пример смяната и паричната реформа от септември 1990 година когато източногерманската марка се заменя изцяло с германската марка, т.е. с обединението на Германия, в организацията на смяна на парите винаги има един времеви график. Т.е. можем да приемем, че сега му е дошло времето. Не бих искала да изпадаме в положение да се виним, че държавните институции, те са излъчвали достатъчно информация за това каква е пътната карта за приемане на еврото, на какъв етап сме намираме. Ако вземем дори статистическите данни, които се публикуват и от Министерство на финансите, и от БНБ, и от Националния статистически институт, има го това. Не можем да се сравним с другите, но вероятно българинът има нужда да подреди мислите си, трябва да бъдем много пресметливи, да подредим знанията си и да бъдем много подредени в това, което се случва в стойностно-паричния оборот, който предстои. Ние често не разглеждаме касовите бонове, които ще обозначават – и това го има в отговора на въпросите, детайлите, касовите бонове ще съдържат информация в левове, превалутирани в евро стойността, да се научим да смятаме в еврото. И ще ни се даде определено време. Т.е. тези нагласи, чисто технически ние трябва да бъдем позитивни за това, което предстои, защото има смисъла България да се подготви. Но ние не сме подготвени, на този етап икономически, не сме подготвени заради инфлацията, заради недоброто функциониране на пазарите, и трябва да извървим този път.

Чухте какво каза вчера Домбровскис, че може би началото на 2025 година е един добър вариант за влизане на страната ни в еврозоната. Вие оптимист ли сте за тази дата?  

Аз съм оптимист, може би даже аз съм малко по-голям оптимист, какъвто се оказа, че е няколко дни преди това и министърът на финансите г-жа Велкова, че ако България предаде конвергентния доклад в това полугодие, има достатъчното време, ако ние спазваме фискалната, бюджетната дисциплина, параметрите, и най-вече ако овладеем инфлацията, да има политическото решение за дата, която може да бъде в следващата година – дали в средата, дали в края на следващата година, но много ще зависи от политическия процес и доверието, което България има да завоюва икономически. Защото много е жалко когато с много действия, които стават, или епизоди на неблагополучия, включително това, на което сега сме свидетели в последните дни, на лош мениджмънт в публичния сектор, това води до обезценка на репутационния имидж на страната. Ние се нуждаем от по-добър репутационен имидж, но това означава определена икономическа емпатия – дали това ще бъдат търговците, производители и потребители – всички те са участници на пазара, как работи този пазар. Аз в последно време много ме интересува цените на производител на хранителни стоки в страните от еврозоната.  

Да, доста коментирана и актуална тема. 

Те са се повишили значително за миналата година, 2022 година. У нас има също такова повишение. Т.е. това са едни паралелни процеси, които са и в европейски, и в световен контекст, ние сме в тези зависимости на енергийната инфлация, на веригите на стойност. Но нашата стойност е да овладеем вътрешните огнища. И това означава много усилия по работеща, функционираща пазарна среда.


Още по темата: общо новини по темата: 399
21.06.2024 »
19.06.2024 »
13.06.2024 »
13.06.2024 »
07.06.2024 »
05.06.2024 »
предишна страница [ 1/67 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Юни 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Европейско първенство по футбол 2024
Лято 2024
Ботев в Лига Европа, сезон 2024/2025
Волейболен клуб Локомотив Пловдив
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Кой е най-успешният демократичен кмет на Пловдив през последните години?
Д-р Гарабед Томасян
Спас Гърневски
Д-р Иван Чомаков
Славчо Атанасов
Иван Тотев
Здравко Димитров
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: