Президентът на КНСБ Пламен Димитров изрази сериозни съмнения относно начина, по който се формират цените на редица основни хранителни продукти в България. По думите му липсва пазарно обяснение за значителното поскъпване на някои стоки, като най-фрапиращият пример са краставиците.

Данните на КНСБ, които проследяват цените на основните храни в малката потребителска кошница през последната година, показват, че през юни средната цена на краставиците е достигнала 2,87 евро за килограм при 1,78 евро година по-рано. Това представлява увеличение от 61%.

Според Пламен Димитров подобно поскъпване не може да бъде обяснено със сезонни фактори, тъй като сравнението е направено между един и същи месец на две последователни години.

За същия период доматите са увеличили цената си с около 30% – от 2,20 евро до 2,86 евро за килограм. Според Димитров именно доматите би трябвало да са по-чувствителни към поскъпване, тъй като се развалят по-бързо от краставиците.

Той призова Комисията за защита на конкуренцията, производителите и търговските вериги да дадат обяснение защо именно при краставиците се наблюдава толкова рязко увеличение.

Особено тревожни според КНСБ са разликите между цените на едро и тези в магазините. Средната цена на едро на краставиците е 1,14 евро за килограм, докато крайната цена достига 2,87 евро. Това означава надценка от 151,8%.

При доматите също се отчита значителна разлика – средната цена на едро е 1,52 евро за килограм, а на дребно продуктът се продава за 2,86 евро, което представлява надценка от 88,2%.

Пламен Димитров подчерта, че надценката не е равна на печалбата, тъй като включва различни разходи, но според него остава въпросът защо тя е толкова висока.

За сравнение КНСБ посочва, че при цялото охладено пиле надценката е 27,9%, а при свинския бут без кост – 27,6%. И двата продукта също изискват транспорт и съхранение, но въпреки това разликите между цените на едро и дребно са значително по-малки.

Според Димитров нормалните търговски надценки са между 25% и 35%.

Подобна тенденция се наблюдава и при други продукти от потребителската кошница. При картофите надценката достига 63,1%, а при ябълките – 79,5%.

КНСБ обръща внимание и на пакетирани храни с дълъг срок на годност, като брашно, ориз и боб, при които надценките също са около 60%. Според синдиката тези продукти не изискват специални условия за съхранение и основният разход след продажбата на едро е транспортът до търговските обекти.

При кравето сирене разликата между цените на едро и дребно също е сериозна. Средната цена на едро е 6,04 евро за килограм, докато в магазините продуктът се продава средно за 10,14 евро. Това означава надценка от 4,10 евро на килограм или 67,9%.

Пламен Димитров припомни, че Комисията за защита на конкуренцията вече е анализирала пазара на млечните продукти и изрази надежда, че проверките ще доведат до конкретни санкции при установени нарушения.

По думите на президента на КНСБ две компании държат основната част от пазара на сурово мляко в страната. Той посочи, че млечните продукти в България са средно с 26% по-скъпи от средните цени в Европейския съюз.

Според него при наличието на ефективна конкуренция би следвало да има по-голям внос на по-евтини млечни продукти, което не се наблюдава. Затова КНСБ смята, че върху цените влияят непазарни механизми, които следва да бъдат внимателно проверени от компетентните институции.