Както вече ви информирахме - отиде си актьорът Йосиф Сърчаджиев. Дъщеря му Ана Сърчаджиева съобщи, че той е починал на 1 юли на 81-годишна възраст.

Опелото е било вчера в тесен кръг по изрично желание на големия български актьор и режисьор, който е пожелал да бъде запомнен не с кончината, а с присъствието в българския културен живот.

По този повод адвокат Тодор Кръстев написа следното:

Отишъл си е актьорът Йосиф Сърчаджиев. Безспорно един от големите таланти в българското кино и театър. С много свои екранни превъплащения ще бъде запомнен, но лично за мен винаги ще изплува ролята му във "Време разделно", където се превъплати в образа на Караибрахим.

Не знам, аз не мога да се сетя за друг български артист, който толкова да е бил слят с образа, който трябва да изиграе. Изуминелна роля, ненапразно Антон Дончев определя изпълнението му като гениално. Да изиграеш едновременно злодеят и жертвата по толкова убедителен и въздейтващ начин, на един толкова многопластов образ, е наистина гениално. Много пъти съм мислил, че в световен мащаб надали има повече от петима актьори, които биха направили толкова добре тази роля.

Йосиф Сърчаджиев беше сложен и противоречив човек. Аз искам да го запомня само като актьор. Велик, голям актьор. Такъв, който играеше роли, които са по силите на единици по света. Вечна му памет.

Сърчаджиев приживе: И за хиляди левове не бих играл отново злодея Караибрахим

“Стъпках хляба във "Време разделно“, това ме съсипа психически. Оттогава и хиляди да ми дават, не бих направил подобно нещо, да не говорим, че не бих участвал в  исторически филм, в който да съм толкова лош. Вече избирам само добрите роли. Може би животът ме промени, може би разбрах, че дори на сцената трябва да показваме повече добро, отколкото зло, но е така. Така е“.

Това споделя приживе големият актьор, изиграл едни от най-добрите роли в киното и театъра. За една обаче ще съжалява цял живот – тази на Караибрахим във "Време разделно“.

"Дълго време не можех да забравя греховната сцена с тъпченето на хляба. И в християнската, и в мюсюлманската религия не е прието да се стъпва върху хляб, както направих аз, защото това искаше ролята от мен“, припомня си актьорът.

Сцените, заснети в смолянското село Момчиловци, и поведението на Йосиф Сърчаджиев във  филма ще останат най-добрата роля на злодей в българското кино, смятат кинокритиците. 

Самият актьор си спомни, че стоманеният поглед, който си изгражда, е дълго репетиран и мислен както от него, така и от режисьора.

"Трябваше да предизвикам още с появата си някакво могъщо усещане за власт и жестокост. Това да е запазената ми марка, но след ролята на еничаря, който сънува протегнатите ръце на майка си, дори хората по софийските улици ме отбягваха. Това не е моята любима роля. Поведението ми е чуждо, защото не е свързано с моята същност. Затова вече и за хиляди левове не бих изиграл нещо подобно“, споделя Сърчаджиев. 

Режисьорът Людмил Стайков обаче иска от него именно това: "Моля те, опитай да се движиш бавно. Искам да станеш на змия“, заръчал му. Йосиф приема предизвикателството. Променя погледа си, походката си, докато стигне до онзи плавен и властен темп, с който Караибрахим се движи в Родопите. "Дори съпругата ми Райна се дразнеше, че се променям. Казваше, че съм гаден. Подготовката за ролята обаче дори направи атмосферата вкъщи тежка и неприятна“, спомня си още Сърчаджиев. 

Актьорът е категоричен, че никога няма да забрави лицата на статистите, когато ритнал хляба на земята: "Гледам около мен лицата на хората, виждам как си казват – това не е кино, това е живот и тоя човек мачка моя хляб. И аз се ужасих! Запитах се: Какво правим ние, какво правя аз? Изкуство ли, не! Това е жестоко нещо!“.“ 

"Но образът на Караибрахим не е склонен на никакви компромиси, дори когато прокарва ръка през главата си и казва, че душата му отдавна я няма. "Е, моята душа си е все още на мен, аз не съм този герой и слава на Бога. Аз, да ви кажа, не вярвам в проклятията, но все пак вече предпочитам да играя добри хора, да показвам добротата. Промени се нещо много силно в мен“, споделя Йосиф в интервюто. 

"Ако трябва да съм искрен, скоро трудно ще излезе филм като "Време разделно“, защото публиката има друга потребност. Тя е загубена в мислите си. Усеща само настоящето. "Време разделно“ е поглед към живота въобще, а не само към момента. Това е голямата чалга в живота ни – чакаме мига и го изяждаме. Всичко продължава в него. А трябва да е друго