Йосиф Сърчаджиев е починал вчера, съобщи дъщеря му Ана Сърчаджиева. Опелото е било днес, в тесен кръг, по изрично желание на големия български актьор и режисьор, който е пожелал да бъде запомнен не с кончината, а с присъствието в българския културен живот.

Той е роден на 2 май 1945 г. в София, в семейството на проф. Стефан Сърчаджиев – дългогодишен режисьор в Народния театър "Иван Вазов“, и Анна Фаденхехт – дъщеря на юриста и политик Йосиф Фаденхехт.

Първите му театрални прояви са в организирания от него и двамата му братя, Богдан и Николай, домашен театър "101 дупки“ – на толкова места е скъсано пердето, което използват за "официална“ завеса.

Първият филм, в който се снима Йосиф Сърчаджиев, е "Наша земя“ (1952) на баща му Стефан Сърчаджиев. На 16 години Йосиф Сърчаджиев участва във филма "Хроника на чувствата“ със сценарист Тодор Монов и режисьор Любомир Шарланджиев.

За пръв път се качва на сцената през 1960 г. в Народния театър, тогава е 15-годишен. Представлението е "Сирано дьо Бержерак“ на Едмон Ростан, а постановката е на Стефан Сърчаджиев.

Има над 60 роли на театралната сцена, над 50 участия в игралното кино, 30 телевизионни постановки и повече от 100 радиопредавания.

Сред ролите в театъра са Авгий в "Херкулес в Авгиевите обори“ от Фридрих Дюренмат, Трофимов във "Вишнева градина“ от Антон Чехов, Кралят в "Напразните усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, Джони в "Юнона и Пауна“ от Шон О'Кейси; Джери в "Случка в зоопарка“ от Едуард Олби, Вурм в "Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, Мастаков в "Чудаци“ от Максим Горки, цар Петър в "Книга на царете“ от Мирослав Минков, Хоров в "Службогонци“ от Иван Вазов, Сегизмундо в "Животът е сън“ от Педро Калдерон, Елмар в "Дивата патица“ от Хенри Ибсен; Малволио в "Дванайста нощ“ от Уилям Шекспир; Пунтила в "Г-н Пунтила...“ от Бертолт Брехт, за която роля получава награда на Съюза на българските артисти през 1987 г., Владимир в "Очакване на Годо“ от Самюъл Бекет, Драг в "Драг и робът“ от Никола Русев, Кречински в "Сватбата на Кречински“ от Александър Сухово-Кобилин, д-р Шьон в "Лулу“ от Франк Ведекинд.

Сред ролите в телевизионни театрални постановки са Змеят в "Змейова сватба“ от Петко Ю. Тодоров, Лео в "Лисичетата“ от Лилиан Хелман, Робът в "Драг и робът“ от Никола Русев“, Тео в "Стъклената менажерия“ от Тенеси Уилямс, Макдъф в "Макбет“ от Уилям Шекспир, Нерон в "Нерон и Сенека“ от Едвард Радзински.

Участва във филмите "Хроника на чувствата“ (1962), "Черните ангели“ (1970), "Гневно пътуване“ (1971), "Вятърът на пътешествията“ (1972), "Нона“ (1973), "Бялата одисея“ (1973), "Голямата победа“ (1973), "Бразилска мелодия“ (1974), "Спомен“ (1974), "Вината (1976), "Реквием за една мръсница“ (1976), "Един наивник на средна възраст“ (1976), "С любов и нежност“ (1978), "Умирай само в краен случай“ (1978), "Тайфуни с нежни имена“ (1979), "Приключенията на Авакум Захов“ (1980), "Хан Аспарух“ (1981), "Дяволско оръжие“(1982), "Бон шанс инспекторе“ (1983), "За къде пътувате“, "Време разделно“ (1988), "Жребият“ (1993), "Фатална нежност“ (1993), "Птицата“ (2003), "Аве“ (2011), "Ханът и империята“ (2019), "Януари“ (2021).

Йосиф Сърчаджиев е носител на наградата на Съюза на артистите в България за мъжка роля и "Наградата на София“ за 1980 г. за ролята на Благой в пиесата "Наградата“ от Драгомир Асенов (1981), наградата на Съюза на артистите в България за мъжка роля за Робът в "Драг и робът“ от Никола Русев (1983), наградата за камерни пиеси за ролята Лео в "Глава втора“ от Нийл Саймън (1984), отличието за мъжка роля на Съюза на артистите в България за сезон 1986/1987 г. (1987), наградата за актьорско майсторство на Министерството на отбраната за ролята на Караибрахим във филма "Време разделно“ (1988), "Аскеер“ за най-добра мъжка роля в пиесата на Йожен Йонеско "Кралят умира“ (1997) и голямата награда "Аскеер“ за цялостно творчество (2010).

Йосиф Сърчаджиев е удостоен със званието "Народен артист“ (1984). Носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие) за особено значимите му заслуги за развитието на културата (2006). Носител е на Националната наградата "Любимец 13“ на общинския драматичен театър "Апостол Карамитев“ в Димитровград, в категорията "Майстор на актьорското изкуство“ – за изключителния му принос към актьорското майсторство за драматичен театър и кино (2016). Носител е на "Наградата на София“ на Столичната община – за принос към изкуството на киното ( 13 март 2025).