В публичното пространство се появиха сравнения между стойността на мащабни инфраструктурни проекти по света и цената на обществени ремонти в България. Повод за това стана публикация на популярния блогър Доан Яха, според която цялата стъклена фасада на най-високата сграда в света - Бурдж Халифа - е струвала около 48 млн. щатски долара.

Според представените от него данни, фасадата на 820-метровия небостъргач е изградена от приблизително 24 000 стъклени панела със специално сребърно и титаниево покритие, монтирани върху конструкция от неръждаема стомана. За изпълнението на проекта е била създадена специализирана производствена база, а единичната цена на панел възлиза на около 2000 долара, като в сумата са включени производството, транспортът и монтажът. Фасадната система е проектирана да издържа на екстремните климатични условия в региона, включително силни ветрове, високи температури и пясъчни бури.

На този фон авторът на публикацията прави остър паралел с два български обществени проекта. Той посочва, че предвидените средства за ремонта на Зимния дворец на спорта в София са били около 50 млн. лева, а обновяването на Националния дворец на културата (НДК) също е струвало приблизително 50 млн. лева. При съпоставка на валутните курсове става ясно, че 50 млн. долара се равняват на около 82 млн. лева.

По изчисления на блогъра, довършителните работи по спортна зала като Зимния дворец възлизат на близо 60% от стойността на високотехнологичната фасада на Бурдж Халифа, която представлява световно инженерно постижение. Този факт провокира автора да отправи остри критики към управляващите, определяйки разходването на средствата като мащабна кражба.

В коментара си Яха подчертава, че най-тревожният аспект на проблема не е самият размер на сумите, а фактът, че българското общество вече е свикнало с подобни практики. През годините са "усвоени“ стотици милиони и милиарди левове, но крайният резултат по пътищата и магистралите остава незадоволителен, а инфраструктурата редовно се нуждае от "ремонт на ремонта“.

"На хартия всичко е направено - има поръчки, договори, анекси, надзор, приемателни комисии и фактури. В реалността обаче често остава усещането, че държавата не строи, а само инкасира през свои хора“, отбелязва авторът.

Публикацията обръща внимание на парадокса, че докато липсват средства за ключови сектори като здравеопазване, образование и качествени пътища, държавата винаги успява да намери милиони за скъпи ремонти без видим дългосрочен ефект.

В заключение блогърът посочва, че докато обикновените граждани се справят с ежедневните си битови сметки, в страната се раждат милионери, чието богатство не се дължи на производство или иновации, а на близост до властта и системно източване на обществения ресурс. Според него проблемът е системен: българският данъкоплатец е принуден да плаща висока цена за модерно бъдеще, а в замяна получава единствено "кръпки, оправдания и сметки без край“.