Одитори: Прецизното земеделие не се субсидира достатъчно
Повече от 100 млрд. евро, или една четвърт от селскостопанския бюджет на ЕС, са похарчени за защита на климата между 2014 и 2020 г. Въпреки това емисиите на парникови газове от селското стопанство не са намалели от 2010 г. насам. Такъв е изводът на Специален доклад на Европейската сметна палата, публикуван на 21 юни.
Трите основни източника на парникови газове са: селскостопански животни, химически торове и оборски тор и от обработваеми земи и затревени площи. Одиторите проверяват дали през периода 2014-2020 г. по линия на ОСП са подпомагани практики за смекчаване на тяхното въздействие.
Емисиите от животновъдството са около половината от емисиите от селското стопанство и не намаляват от 2010 г. насам. Тези емисии са пряко свързани с размера на стадата животни, а говедата отделят две трети от тях.
Емисиите от химически торове и оборски тор са почти една трета от емисиите от селското стопанство. Те са се увеличили в периода 2010-2018 г.
Сметната палата: Критикуваме неприемането на принципа „замърсителят плаща“.
Общата селскостопанска политика подпомага практики, които могат да намалят използването на торове, като биологично земеделие и отглеждане на бобови растения. Сметната палата констатира обаче, че не е ясно какво въздействие имат тези практики върху емисиите на парникови газове.
За сметка на това практики, които са доказано по-ефективни, като прецизно земеделие, което съчетава прилагането на торове с нуждите на съответните култури, са получили ограничено финансиране.
Подпомагането по ОСП за мерки за поглъщане на въглерод, като залесяване, агролесовъдство и превръщане на обработваема земя в затревени площи, не се е увеличило спрямо периода 2007-2013.
Докладът е публикуван в седмицата, когато бе постигнато споразумение на новия програмен период. Надеждата е той да бъде взет под внимание, особено на фона на амбициозната цел Европа да стане първия неутрален по отношение на климата континент.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.
