Чудо за три дни ли бяха проверките за виртуалните стада?
Трябва да минат цели 30 години, за да може към ОСП да се присъединят още 6 държави, а до 2012 г. броят им нараства до 27. България се включва през 2007 г., а след Brexit Великобритания излиза.
През годините политиката в аграрния сектор преминава редица трансформации. През 1984 г. производителността на стопанствата става толкова голяма, че в тях се отглежда повече храна от необходимото. Въведени са мерки за ограничаване на производството спрямо нуждите на пазара, включително квоти за мляко.
През 1992 г. ОСП преминава от подпомагане на пазара към подпомагане на производителите. Размерът на целевото подпомагане е намален и заменен с преки плащания за производителите. Осем години по-късно обхватът на ОСП е разширен, за да включи развитието на селските райони.
Още един завой следва през 2003 г. Нови правила прекъсват връзката между субсидиите и производството. Земеделските производители започват да получават подпомагане на доходите, при условие че се грижат за земеделската земя, безопасността на храните, околната среда, здравето на животните и хуманното отношение към тях.
Десет години по-късно следват нови промени. За програмния период 2014-2020 акцентът пада върху по-добрата конкурентоспособност на сектора, иновациите и устойчивото земеделие, заетостта и растежа в селските райони.
В момента сме в условията на преход. През настоящата 2021 г. и следващата 2022 г. са удължени повечето от досегашните правила на ОСП. Едновременно с това се прави преход към бъдещата рамка на стратегическите планове, които ще бъдат прилагани от държавите членки от 1 януари 2023 г.
За 2023 г., която ще е първата за новата ОСП, предвиденият за България бюджет за директни плащания е 793 215 670 евро. Трябва да се имат предвид и няколко задължителни процента – 10% преразпределително плащане, 13+2% за обвързано подпомагане, 3% за млади фермери, до 25% за екосхеми.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
