В началото на 2026 г. системата за социална подкрепа в Германия продължава да обхваща значителна част от населението, включително както германски граждани, така и чужденци (голяма част от тях са и българи), живеещи и работещи в страната. По официални данни общият брой на хората, получаващи социални помощи чрез програмата Bürgergeld (Бюргергелд), достига приблизително 5,18 милиона души. От тях около 2,77 милиона са германски граждани, а малко над 2,41 милиона са чужденци.

Бюргергелд е основната форма на социална помощ в Германия, предназначена за хора в трудоспособна възраст, които не разполагат с достатъчно доходи или спестявания, за да покриват основните си жизнени нужди. Системата е въведена през 2023 г. и заменя предишния модел, известен като Hartz IV. Нейната основна цел е да осигури т.нар. "минимум за съществуване“, който включва разходи за храна, жилище, отопление, здравно осигуряване и други базови нужди от ежедневието.

Право на тази помощ имат хора, които са трудоспособни, но временно или трайно без работа, както и такива, които работят, но получават твърде ниски доходи и не могат да се издържат самостоятелно. В тази група попадат и т.нар. "допълващи работещи“, при които заплатата не е достатъчна и се налага държавата да компенсира разликата до минималния жизнен стандарт.

Размерът на Бюргергелд обикновено се състои от два основни компонента - фиксирана месечна сума за издръжка, наричана базово обезпечение, и отделно покриване на разходите за жилище и отопление. За сам човек през 2026 г. базовата сума е приблизително 563 евро месечно, като към нея могат да се добавят допълнителни средства за наем и битови разходи.

Системата е изградена така, че да насърчава трудовата активност, като позволява съчетаване на социалната помощ с доходи от работа. При наличие на трудов доход той не се отнема изцяло, а само част от него се взема предвид при изчисляването на помощта. Така определена част от заработеното остава на разположение на получателя като стимул за трудова заетост. Това прави възможно комбинирането на Бюргергелд с различни форми на заетост, включително миниджоб, почасова работа или нископлатена постоянна работа.

Важно е да се разбере, че Бюргергелд не представлява универсален или безусловен доход, а временна социална мярка. Тя е насочена към предотвратяване на бедността и подпомагане на хората, докато те успеят да се върнат на пазара на труда или да подобрят финансовото си положение. В замяна на тази подкрепа получателите имат задължения - да търсят активно работа, да приемат подходящи предложения за заетост и да участват в обучения или мерки за квалификация.

Сред мигрантските групи най-голям дял заемат украинските граждани с над 658 хиляди получатели на помощ, следвани от сирийците с над 431 хиляди и афганистанците с около 199 хиляди. На четвърто място се нареждат гражданите на Турция с приблизително 188 хиляди души. В общата класация България се позиционира на пето място по брой получатели на социална помощ сред чужденците.

В същото време, когато се разглеждат само гражданите на Европейския съюз, картината изглежда различно. Българските граждани са посочвани като най-голямата група от ЕС, получаваща социална помощ в Германия, както в абсолютни числа, така и като съотношение спрямо броя на живеещите в страната българи. Според анализи на социални организации и медийни публикации няма друга държава членка на Европейския съюз с толкова висок брой свои граждани, получаващи Бюргергелд.

За сравнение, в Германия живеят над 903 хиляди румънски граждани, но едва около 77 хиляди от тях получават социални помощи. Полската общност наброява приблизително 839 хиляди души, като под 50 хиляди разчитат на държавна подкрепа. При гръцките граждани броят е около 347 хиляди души, от които малко над 26 хиляди получават помощи. Италианската общност също е значителна – над 271 хиляди души, като около 40 хиляди от тях са обхванати от системата за социално подпомагане.

Тези различия пораждат въпроса защо именно българските граждани са представени в по-висока степен в системата за социална помощ. Част от обясненията, цитирани от социални организации като "Каритас“, са свързани със структурата на заетостта. Много българи в Германия работят в сектори като строителство, почистване, гастрономия и месопреработвателна индустрия, където заплащането често е ниско и не достига нивото на "минимум за съществуване“, особено при семейства с деца, предава "Deutsche Welle".

В тези отрасли широко разпространена е почасовата заетост и миниджоб моделът, при който месечният доход е ограничен до определена граница. Именно тези ниски доходи често водят до ситуация, в която работещите лица допълват дохода си чрез социални плащания, за да достигнат минималния стандарт на живот.

Паралелно с това в публичното пространство в Германия от години се обсъжда и друг чувствителен въпрос - възможни злоупотреби със социалната система. Медии и общински структури периодично сигнализират за организирани схеми, при които се използват законови пропуски. Според подобни твърдения, в някои случаи се регистрират лица като работещи на миниджоб с официално ниски доходи, докато реално извършват пълно работно време без деклариране на всички приходи.

В подобни схеми, както се твърди в разследвания и журналистически публикации, част от доходите се изплащат "на черно“, докато официалната заплата остава в рамките на допустимите граници за получаване на социална помощ. Така се създава възможност за допълнително финансиране чрез държавната система. В отделни случаи се споменава и практиката на отдаване на жилища при завишени наеми в по-лошо състояние, като част от помощите за жилище и отопление се пренасочват индиректно към посредници или организатори.

Важно е да се подчертае, че подобни твърдения са предмет на обществени и институционални дискусии и не се отнасят до цялата общност, а до отделни случаи, които се разследват от компетентните органи.

Темата за високия дял на българските граждани в системата за социална помощ в Германия остава сложна и многопластова. От една страна тя е свързана със структурата на пазара на труда и ниското заплащане в определени сектори, а от друга - с въпроси, свързани с контрол, интеграция и ефективност на социалната система. В този контекст дебатът за Bürgergeld продължава да бъде не само икономически, но и силно политически и социален въпрос в Германия.