Обучението за бакалавър ще бъде намалено с 1 г. и вече ще е 3 г. Това ще стане, ако новата стратегия за развитие на висшето образование бъде приета преди лятната ваканция на парламента, съобщи шефът на образователната комисия в парламента Лютви Местан по време на ректорска среща във Варна вчера.

В същото време обаче ще бъде увеличен срокът за обучение за степента магистър на висшистите. Вместо досегашните семестър и половина, те ще се обучават за нея 2 семестъра или 2 години. Ако пък завършилият висшист поиска да придобие научната степен доктор, ще трябва да продължи ученето най-малко с още 3 години.

Местан прогнозира, че образователната степен специалист ще отпадне, тъй като тя не съществува никъде в Европейския съюз.

Все още експертите по образованието не могат да стигнат до единна позиция относно обучението в колежите. Според едно е редно и то да се зачита за висше - степен бакалавър, но по-голямата част от ректорите и преподавателите са категорични, че това не бива да става.

При малки корекции в сегашния Закон за висшето образование наесен може да има нови семестриални такси. Те ще бъдат 30% от досегашната държавна субсидия, която за миналата година е била 2300 лева средно на студент. Новите такси обаче ще се определят от академичните ръководства на университетите, обясни министърът на образованието и науката Даниел Вълчев. Така всички, които искат да следват, ще могат да плащат такса средно от 700 лева, а размерът на таксата ще зависи от специалността и висшето училище.

Държавата ще определи таван на таксата, а ръководствата на университетите ще умуват възможности за освобождаване на талантливи студенти от плащане при ясни правила, валидни за целия срок на следването. Според Вълчев има свободен капацитет във българските университети за прием на още 50000 студенти. Той обясни световната тенденция за масовизация на висшето образование и поясни, че в ЕС учат 17 млн. студенти, а броят на българските им колеги е едва 244000 души, което е 3,2 % от населението на страната.

Министър Вълчев коментира, че заради демографския срив на прехода се очакват още няколко години с намален брой завършващи средното си образование младежи. Според него това ще наложи промени в кандидат-студентските изпити.

По време на дискусията представители на различни висши училища се обявиха против определянето на таван на таксите и поискаха да бъде въведен минимален праг. Те реагираха остро и срещу полученото разрешение от СУ "Свети Климент Охридски" да приеме през новата учебна година 50 студенти по медицина, при положение че в България има пет медицински университета.

България има ангажимент към ЕС да достигне 3 процента от брутния вътрешен продукт за наука и изследвания, но държавният дял е до 1 процент и ние ще го изпълним, обеща премиерът Сергей Станишев. Информацията е на вестник "Монитор".