Депутатът и издател от Пловдив Манол Пейков с поредна препирня с народните представители от "Възраждане". За това съобщи той в страницата си в социалните мрежи. Пейков обяснява, че след края на днешното заседание депутати от националистическата партия са го наобиколили и са започнали да го блъскат и ритат.

Ето неговия разказ за днешните събития:

"След дългите прения в Народното събрание днес (по време на които ГЕРБ за пореден път успяха да се изплъзнат от отговорност), се стигна до гласуване, което заплашваше да разобличи същинската стратегия на хората на Бойко – само дето "Възраждане" ги спаси миг преди финалния гонг.

Гласуването на първи тур за ген. Атанасов (ДСБ), доц. Киселова (БСП) и Петър Петров (Възраждане) вече бе минало; последна (по азбучен ред нa имената) трябваше да се гласува кандидатурата на Силви Кирилов (ИТН).

След гласуването (на което всички от групата на "Възраждане" бяха "против") стана ясно, че на балотаж отиват Атанасов и Киселова – което поставяше ГЕРБ в крайно неудобното положение да трябва да признаят, че предпочитат кандидата на БСП пред този на партия от собственото им европейско политическо семейство.

След кратък миг на мълчание, някой от залата поиска прегласуване (всеки депутат има право на това, но не може да се прегласува повече от веднъж).

Сетне – о, каква изненада! – ц я л а т а група на "Възраждане" (без изключение!) п р о м е н и вота си, като подкрепи кандидатурата на Силви Кирилов – което автоматично го изпрати на балотаж с Киселова и така измъкна ГЕРБ от потенциално разобличаващата ги ситуация.

Аз, разбира се, не им го спестих – когато няколко минути по-късно на излизане от залата се оказах в непосредствена близост до Костадин Костадинов, с бодър и нетърпящ възражение глас заявих очевидното, а именно – че "Възраждане" са слугинаж на ГЕРБ.

Той (както обикновено) се изхили неловко и направи неумел опит да ме иронизира, на което аз делово добавих, че "Възраждане" в и н а г и са били слугинаж на ГЕРБ. (Което, впрочем, стана до болка очевидно през последните две седмици – по време на които "Възраждане" ежедневно заставаха на амбразурата наместо ГЕРБ: хем да ги заслонят от отговорност, хем да прехвърлят цялата вина върху нас, затрупвайки ни с възможно най-мерзките хули и обвинения, за които им стига въображението.)

Прочее, явно съм улучил някакъв болен нерв – броени секунди по-късно цяла глутница щурмоваци от "Възраждане" (поне десетима) ме наобиколиха пред собствената ми стая (тяхната е на двайсетина метра по-надолу по коридора).

Аз продължих да ги предизвиквам вербално (б е з физически досег) с относително умерен език (най-тежката обида, която произнесох по техен адрес, е "смотльовци" – дума, която очевидно яко ги възпалява).

И техният бяс буквално преля.

Първо започнаха да ме блъскат, после да ме ритат по глезените (любимият им мръснишки похват, понеже трудно се улавя от камерите, когато хората са близо един до друг), после няколко удара в тялото. Аз не отстъпих, продължих словесно да се конфронтирам с тях. Някъде по това време от лявата ми страна се промъкна един дребосък, който, възползвайки се от разчетвореното ми внимание, ме хвана за палеца на лявата ръка, след което методично и с подчертано садистична наслада започна да го огъва под формата на прецел.

Колегите ми, разбира се, веднага застанаха до мен – пред мен, зад мен, край мен – и им се опълчиха. Малко преди да ме придърпат в стаята (с о б с т в е н а т а ни парламентарна стая, чийто вход късописалковците бяха о б с а д и л и отвсякъде) изляха върху нас и шише с вода.

Глъчта в коридора продължи доста време след това.

Ако изобщо е имало някакви квестори – не съм ги видял; или не са се появили изобщо, или не са им стигнали силите. Честно казано, те поначало са твърде малобройни и твърде възпитани, за да се справят с подобна ситуация.

Сега, докато чакам колата ми да се зареди с електричество на една бензиностанция, си седя с усукан пръст (почти не се поду, макар да ме наболява) и разсъждавам: с т р у в а ли си наистина да се занимавам с тези хора?...

Струва ли си да им влизам в тона, да ги дразня, репликирам, провокирам, изваждам от равновесие?

Струва ли си нервите, жертвите, ударите, обидите, омерзението?

Питам се не за първи път. И всеки път си отговарям по един и същ начин.

Да. Струва си.

Някой трябва да се изправи пред надигащия се екстремизъм. Да му ограничи територията.

Да покаже, че не го е страх. И че няма да отстъпи пред него.

Да го изобличи.

Преди да е станало прекалено късно", допълва Пейков.