Българската икономика се крепи на труда на хората, които всеки ден работят в производството, образованието, здравеопазването, транспорта и енергетиката, а не на високите постове и административните титли. Това заявява в публикация във Facebook икономистът от КНСБ Любослав Костов.

Според него именно хората, които често остават извън общественото внимание, са гръбнакът на държавата. Като пример той посочва шивачката, която прекарва дните си пред машината, учителката, която се опитва да възпитава децата, лекаря в спешното отделение след продължително дежурство, шофьора на градския транспорт, който започва работа преди изгрев, както и работниците в енергетиката и куриерите, които независимо от условията изпълняват задълженията си.

По думите му реалният свят функционира благодарение на личния морал и професионализма на тези хора.

"Ако те спрат да работят за 24 часа, всичко ще рухне с гръм и трясък“, подчертава Костов.

Икономистът обръща внимание и на разминаването между значението на тези професии и тяхното заплащане. По думите му именно хората, които "произвеждат реалния продукт, хранят, лекуват и учат децата ни“, най-често остават в дъното на класациите по възнаграждения.

"Когато дойде време за заплати, винаги се оказва, че бюджетът е напрегнат и трябва да свием колана. Но когато трябва да се измисли нова административна позиция или да се смени меката мебел в някой кабинет, бюджетът магически се появява“, коментира той.

Според Костов високите длъжности и звучните титли не могат да заменят реалния принос към обществото. Той е категоричен, че истинската стойност на един човек не се измерва с визитката му, а с това дали е бил полезен за останалите.

В заключение икономистът подчертава, че истинският авторитет се гради върху уважението към труда и достойнството на работещите хора.

"Истинският авторитет не се крепи на административни хватки. Той идва от уважението към чуждия труд. От способността да слезеш от високото, да отидеш при човека с мазолите на ръцете и да му кажеш: "Виждам те. Знам какво правиш. Тук съм, за да защитя правото ти да живееш достойно." Всичко останало е просто шум на високи децибели“, пише Любослав Костов.