Когато работодател се опита да удържа пари от заплатата на служител, за да покрие някаква вреда или липса, нещата бързо могат да станат незаконни – дори служителят да е подписал, че е съгласен. Въпреки че от бизнес гледна точка изглежда логично шефът просто да си удържи парите, законът в България защитава заплатата по много строг начин и тези правила не могат да се заобикалят.
Основното правило в Кодекса на труда е, че работодателят може да пипа заплатата без съгласие само в няколко изключителни случая. Това са например: дадени аванси, технически грешки при превеждането на парите, данъци, осигуровки или наложени запори,например от съдебен изпълнител. Този списък е окончателен. Шефът няма право сам да измисля нови причини, за да намалява възнаграждението. Дори и при тези разрешени удръжки обаче, законът поставя таван – не може да се вземе цялата заплата, а винаги трябва да остане една защитена сума, с която служителят и семейството му да преживяват.
Голямата уловка в практиката идва тогава, когато служителят е причинил някаква щета и работодателят му даде да подпише лист, че е съгласен парите да се удържат директно от следващата заплата или от командировъчните. Дълго време се смяташе, че такъв подпис решава проблема. Върховният касационен съд обаче сложи край на този спор и излезе с ясно решение: дори служителят да е подписал, работодателят пак няма право автоматично да му спира пари от заплатата.
За да си върне парите за повредено или изгубено имущество, фирмата е длъжна да извърви цяла официална процедура по закон. Трябва да се докаже, че вредата е реална, че служителят е виновен и всичко това да стане в определени срокове и с официални документи (заповеди).
Накратко, всяко директно орязване на заплатата за наказание или компенсация е незаконно, ако не е спазена процедурата, дори служителят да се е подписал под това. С това си решение съдът защитава правото на всеки работещ да получи изработените си пари, без да зависи от едностранните решения на шефовете си.
