От повече от 20 години семейство от София редовно посещава Велинград и Юндола – места, които за хиляди българи са символ на спокойствие, природа и гостоприемство. Покрай разходките си те традиционно пазаруват от местните пазари – сирена, мед, сладка, билки. До този уикенд обаче, както самите те разказват пред "Топ Преса“, никога не са си тръгвали с горчиво усещане.

В писмо до редакцията Петър Василев описва неприятен инцидент, случил се първо на пазара във Велинград, а след това и на Юндола. Причината – отказ да купят стока от определени продавачи, тъй като вече са се снабдили от други. 

"Възрастни жени, а на Юндола и един старец започнаха да ни кълнат – и на български, и на турски. Само защото не купихме от тях. Това ни шокира. Не сме очаквали подобно поведение“, споделя читателят.

По думите му ситуацията ескалирала дотам, че по други посетители били хвърляни предмети – реакция, която трудно може да бъде оправдана с конкуренция или разочарование от пропусната продажба. Именно такива сцени, коментира той, рушат доверието на туристите и оставят усещане за агресия там, където хората търсят отдих.

Редакцията подчертава, че подобни случаи не могат и не бива да се обобщават за всички жители на региона. В дискусията около писмото се включи и родопчанка, която остро възразява срещу слагането "под общ знаменател“:

"Аз съм родопчанка, но не говорим турски, не ходим с кърпи и шалвари. Не всички сме такива.“ Това уточнение е важно, защото Родопите от десетилетия са пример за съжителство, толерантност и културно многообразие – ценности, които не бива да бъдат засенчвани от отделни негативни прояви.

Случаят повдига и по-широк въпрос – този за безконтролната търговия с т.нар. "домашни“ продукти по туристическите места. Често липсва яснота за произхода, условията на производство и цените, а контролът от страна на институциите остава формален или епизодичен. Когато към това се добави и натиск или агресивно отношение към клиентите, резултатът е предвидим – разочарование и отказ хората да се връщат.

Туризмът и дребната търговия са сред основните източници на доходи в планинските райони. Доверието на посетителите обаче се печели трудно и се губи лесно. Един подобен случай е достатъчен, за да обезсмисли години изграждано добро име. Въпросът остава кой и как ще поеме отговорност – местната власт, контролните органи или самите търговци, които имат най-голям интерес Родопите да бъдат запомнени не с проклятия, а с гостоприемство.