Историк: Образът на Христо Ботев в масовото съзнание е доста различен от реалния

Христо Ботев трябва да се разглежда като личност в развитие, който на 18 години, както го описва Захари Стоянов, може да е бил буен и невъздържан, но той е и една личност, чиято учителска мисия се губи в сянката на мощната му литературна дарба и на публицистичната му стихия, а на 27-28 вече го виждаме като изграден политически водач с качества на държавник.

Ботев е превръщан в знаме на анархистите, на комунистите, на кого ли не, а всъщност той е една фигура, която не може да бъде така елементарно тълкувана – става дума наистина за един национален революционер с планетарно звучене.Това каза историкът проф. Пламен Павлов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Образът на Христо Ботев в колективното масово съзнание не е съвсем прецизен, за което заслуга имат първите му биографи и най-вече Захари Стоянов, който пише една гениална книга – романизираната биография на Ботев.

"Въздействието на тази книга е изключително силно и до днес, но тя представя Ботев по един малко еднопластов начин, характерен за други герои на Захари Стоянов и за самата епоха – бунтар, невъздържан, вагабонтин. Всъщност истината за Ботев не е точно такава. Той през целия си живот на практика най-последователно работи като учител и очевидно мечтата му е да бъде преди всичко учител,“ каза той.

По въпроса за отбелязването на важните исторически събития за България по стар или нов стил, проф. Павлов е на мнение, че трябва да се използват датите по стария стил, така, както са били възприемани от самите хора. "Преди време с Фондация "Васил Левски“ се опитахме да предложим да се обсъди Априлското въстание да се отбелязва на 20 април, а не на 1-ви, 2-ри или някой друг ден от май. И тук нямаше никаква чуваемост. Виждаме, че това обърква нещата и в случая Ботев пък е може би най-голямата жертва, защото отбелязването на рождението му се губи точно в хаоса на тези коледно-новогодишни празници, в Йордановден и какво ли не е.“

Христо Ботев е фигура от изключително значение и за македонското освободително движение, тъй като и Даме Груев, и Гоце Делчев, и Яне Сандански, и много други македонски дейци на Българската македоно-одринска революционна организация разказват как създават комитети, четейки записките на Захари Стоянов и колко силно им влияят Ботев и Левски. "Ботев е абсолютно непоколебим на тема "Македония“. Той жестоко и саркастично изобличава сръбските претенции към Македония и въобще сръбският мегаломански национализъм и шовинизъм. За Ботев Македония е част от българската земя,“ посочи историкът и добави, че Ботев много цени историята, историческото знание и историческата истина не само за Македония, но и за Бесарабия.

"Около Ботев могат да се направят още много нови открития, нови виждания, които не са толкова нови, колкото са забравени стари свидетелства за истинския образ на Ботев и като революционер, и като идеолог, и като политик с качества на държавник. Ботев е един от хората, които имат изключително заслуга за това да бъде възстановена българската държава и да имаме свобода, която днес очевидно не ценим,“ заключи историкът проф. Пламен Павлов.