Опитът за въвеждане на таван на търговските наценки в България може да доведе до дефицит на стоки и стимулиране на сивата икономика, предупреди пред Bloomberg Станислав Попдончев, заместник-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара (БСК), .

"Наистина не можем да разберем защо държавата се опитва всячески да урони престижа на бизнеса и да спре пазарната икономика в България. Това е безумно“, заяви Попдончев.

Той подчерта, че това е третият опит от миналата година насам държавата да регулира цените по подобен начин, въпреки че средногодишната инфлация за 2025 г. е била 4,6%, а хармонизираният индекс на потребителските цени за декември показва едва 3,5% на годишна база.

"В период от пет години имахме продължителни периоди на двуцифрена инфлация, но в нито един момент не се наложи да предприемем такива рестриктивни мерки. Бизнесът сам регулира цените си“, допълни Попдончев. Той напомни, че дори по време на енергийната криза и пандемията пазарът е успявал да се балансира без административни ограничения.

Рискът от изчезване на качествени стоки

Един от основните опасения на БСК е, че таванът на цените ще доведе до изчезване на качествени стоки и ще стимулира нелоялни практики.

"Ако се въведе таван на надценките, търговците, които не могат да покрият разходите си, ще спрат да предлагат определени продукти. Това ще доведе до натиск върху останалите търговци, а първо ще изчезнат висококачествените и по-скъпите стоки от пазара. Може да се стигне дори до търговия ‘под щанда’, която смятаме, че сме забравили преди повече от 30 години“, обясни Попдончев.

Анализът на БСК показва, че предложената кумулативна надценка от 20% за цялата верига е икономически несъобразна. Попдончев посочи пример: ако във веригата участват производител, дистрибутор и краен търговец, всеки от тях би трябвало да работи с наценка от едва около 4%, което практически означава работа на загуба.

Особено притеснителен за бизнеса е и текстът, според който търговецът трябва да поддържа наличности от продукт, ако го е предлагал до края на 2025 г., дори когато предлагането не е икономически обосновано.

"В пазарна икономика това е невъзможно и недопустимо. Не може някой да ви казва, че не е изгодно да предлагате даден продукт, но вие сте длъжен да го правите“, подчерта Попдончев.

Предизвикателства пред бизнеса в Еврозоната

Станислав Попдончев отбеляза, че с пълноправното членство на България в Еврозоната бизнесът вече е подложен на значителен технически и административен натиск – включително актуализация на софтуери и фискални устройства. Той напомни, че Законът за въвеждане на еврото съдържа механизми за гарантиране, че няма да се стигне до необосновано повишение на цените.

Според него засилените проверки от страна на НАП и други контролни органи показват, че търговците са коректни: само около 10% от сигналите за спекула заслужават проверка, а наложените санкции са минимални.

Приоритети на бизнеса и ОИСР

През 2026 г., когато БСК поема ротационното председателство на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), основен приоритет ще бъде защитата на пазарната икономика и конкурентоспособността.

Попдончев очерта и други важни цели пред бизнеса, сред които е членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Във връзка с въвеждането на системата SAF-T, БСК настоява за отлагане на процеса за микро и малките предприятия, тъй като той не носи добавена стойност за приходната администрация, но натоварва излишно малкия бизнес.

"Основните ни приоритети през тази година ще бъдат запазване на пазарната икономика и конкурентоспособността на българския бизнес“, заключи Попдончев.