Икономист: Надали има българин, който да не гледа в ступор как шоколадът става 5 лева, докато същият в Германия стои на 1,3 евро

Боян Николаев е заместник-изпълнителен директор на КРИБ, завършил бизнес администрация в Сити Юнивърсити Сиатъл и има докторска степен по обществени комуникации от Нов български университет. Преподава в УНСС и НБУ и е съветник на Президента на Ирландско-американския университет в Дъблин.

В коментар пред economic.bg анализира някои икономически аспекти на предстоящото влизане на България в еврозоната

Защо инфлацията в България и другите държави извън еврозоната е по-висока?

Боян обяснява това с "ефекта на Кантийон“ – идея на ирландски икономист от 18 век, който казва, че когато нови пари влизат в икономиката, те не се разпределят равномерно. Първо парите попадат при малка група хора и фирми, които веднага започват да харчат повече за по-скъпи стоки, а останалите чакат парите да стигнат и до тях. Това води до по-бързо покачване на цените при тези, които получават парите по-късно.

В еврозоната новите пари идват от Европейската централна банка и достигат първо до големите държави, банки и компании. Там цените растат по-бавно, защото парите са лесно достъпни и се движат плавно. В страните извън еврозоната, като България, парите идват по-бавно, което причинява по-бърза и хаотична инфлация.

В България цените на хранителни продукти като шоколад и риба тон са значително по-високи в сравнение с Германия и други страни в еврозоната. Това се дължи именно на по-бавния достъп до нови пари и инфлационните вълни.

Компаниите извън еврозоната имат по-труден достъп до инвестиции, защото оценяват активите си в по-малко използвани валути. Затова много български стартъпи търсят инвестиции от чужбина – Франкфурт, САЩ и т.н. Ако българският лев беше по-конкурентна валута, инвеститорите щяха да идват при нас, а не обратното.

Някои критици казват, че еврото и бюджетните дефицити са проблемни, но според Боян България няма силата сама да промени световната финансова система. В момента страната е свързана с нея през еврото, без реален глас в управлението.

Ако останем извън еврозоната, ще продължаваме да усещаме по-висока инфлация, трудности в бизнеса и по-високи разходи. По-добре е да влезем в "сърцето на Европа“ — еврозоната, където ще имаме равен достъп до пари, по-бавна инфлация и бизнесът ни ще получи по-евтини ресурси. Така и България ще има глас в Европейската централна банка и възможност да влияе на финансовата система.

В България цените на хранителни продукти като шоколад и риба тон са значително по-високи в сравнение с Германия и други страни в еврозоната. Това се дължи именно на по-бавния достъп до нови пари и инфлационните вълни:

"Надали има българин, който поне веднъж седмично да не гледа в ступор как от поне 2 – 3 години насам малкият шоколад от 90 грама наближава 5 лева, докато същият в Германия стои упорито на 1.3 евро; как течният шоколад е 18 лева, а в Германия не е мръднал от 6 евро; как първокласната риба тон в България наближава 60 лева, докато същата в Брюксел си седи на 27 евро", на мнение е Николаев

Всички тези числа са ясно видими и от статистиката на Евростат за храните – темпът на инфлацията в еврозоната е по-нисък от средното за всички държави-членки на ЕС, извън еврото.

При индустриалците извън еврозоната положението не е по-различно – темпът на нарастване на цените е по-бърз и хаотичен, отколкото в сърцето на еврозоната, като това е особено валидно за Унгария и България:

Инак казано, влизането в еврозоната ще помогне на България да избегне икономическите проблеми, които изпитва днес, и ще я направи по-силна и конкурентна в Европа.