Институтът за пътна безопасност (ИПБ) предостави на обществеността официално решение на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура“ (АПИ), което според организацията представлява самопризнание за пълен отказ от контрол върху ограничителните системи по българските пътища. Документът е издаден в отговор на запитване по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), изпратено от председателя на УС на ИПБ Богдан Милчев до Plovdiv24.bg.
Разкрития от официалния документ на пътната агенция
От писмените отговори на държавния орган лъсват поредица от факти, свързани с безопасността по пътищата. Оказва се, че АПИ не притежава и не съхранява краш тестовете и изпитните протоколи съгласно европейския стандарт EN 1317 за ограничителните системи и преходните елементи, монтирани по родната мрежа. Според обяснението на агенцията тези ключови документи се намират директно при производителите, което според ИПБ означава, че държавата инвестира стотици милиони левове от данъци "на сляпо“, без реална проверка на продуктите.
Наред с това от АПИ е отчетен пълен отказ от конкретни отговори относно предотвратяването на конфликти на интереси при валидирането на декларациите за експлоатационни показатели и вътрешната програма за защита на подателите на сигнали за нарушения (Whistleblower Protection Program). От агенцията са посочили, че тези въпроси изискват тълкуване и разяснения, поради което не представляват обществена информация.
Липса на данни за корупция и казусът с АМ "Хемус“
Приходната администрация е избегнала предоставянето на ясна статистика в табличен вид по години за броя на служителите си, хванати в корупционни или неетични практики от 2010 г. насам, както и за последствията от тях. Вместо конкретни данни, по темата е предложено административно размиване. Същевременно е отказан достъп до конкретни GPS координати и данни за типа мантинели на автомагистрала "Хемус“, с аргумента, че обработката на тази информация излиза извън приложното поле на закона. От ИПБ поставят въпроса как тогава държавният орган поддържа и контролира тези системи, след като за него е непосилно да ги систематизира.
Оглушителното мълчание на регионалното министерство
От Института за пътна безопасност обръщат специално внимание на липсата на каквато и да е реакция от страна на настоящия министър на регионалното развитие и благоустройството. От организацията припомнят, че същият държавник заемаше този министерски пост и през периода 2022–2023 г., когато дейностите по изграждане и поддръжка на ограничителните системи са се възлагали и изпълнявали по абсолютно същите правила. Според експертите липсата на отговор днес е категорично доказателство за отказ от промяна на модела в пътния сектор.
От години ИПБ алармира, че секторът на крайпътните ограничителни системи е сред тези с най-висок корупционен риск в държавата. Пълният текст на документа е предоставен на медиите, за да може всеки български гражданин сам да прецени кой носи вината за опасните пътища в България.
