Фискалният съвет за еврозоната: Публичните и частните кредитори ще видят намалени лихвени проценти

Присъединяването към еврозоната ускорява процесите на конвергенция на българската икономика с тази на еврозоната и увеличава благосъстоянието на българските граждани, се казва в анализа на Фискалния съвет. Влизането на България в еврозоната ще бъде от най-голяма полза за няколко сектора на нейната икономика. Сред тях са:

1. Банково дело и финанси: дял в икономиката: 6,4%; работещи в сектора - 55 315 души за 2023 г.

· По-ниски разходи по заеми: Както публичните, така и частните кредитори ще видят намалени лихвени проценти, тъй като заемите, деноминирани в евро, ще бъдат близки до нивата на лихвените проценти на ЕЦБ.

· По-стабилна валутна среда: Отказът от фиксиран курс на лева в полза на еврото премахва валутния риск лев-евро.

2. Промишленост: дял в икономиката: 21,4%; работещи в сектора - 477 754 души

· Елиминира разходите за обмен на валута за фирми, търгуващи с членове на еврозоната, което е от полза за сектори като машини, автомобилни компоненти, метали, химикали, храни и напитки.

· Основни сектори – минно дело, металургия, автомобилни компоненти, машини и енергетика – ще спечелят от по-лесните капиталови инвестиции и премахването на пречките пред финансирането, свързани с валутния пазар.

3. Туризъм: дял в икономиката: около 6,5%; работещи в сектора - 113 950 души

· Повишена привлекателност за пътуващите от еврозоната, които ще оценят по-лесните транзакции и липсата на такси за обмен - което ще даде тласък на хотелите, ресторантите и туристическите оператори.

· Позволява по-добри възможности за промотиране на ваканционни имоти в България.

4. Енергетика: дял в икономиката: 1,3%; работещи в сектора - 28 940 души

· Проектното финансиране в евро е по-евтино

· Държавните гаранции са по-евтини

5. Информационни технологии и далекосъобщения: дял в икономиката: 8.2%; работещи в сектора - 129 916 души

· Плащането в евро съответства на валутата на клиентите

· Разходите за заплати са по-предвидими

6. Държавно управление; образование; здравеопазване и социални услуги: дял в икономиката: 16.1%; работещи в сектора - 448 475 души

· Повишаването на суверенния рейтинг води до намаление на лихвените разходи за финансиране

· Намаление на необходимия фискален резерв