Общественикът, PR специалист и светски експерт Евгени Минчев излезе коментир за ситуацията около Коледа в характерния за него стил. Публикуваме го без редакторска намеса:

Няма Коледа. Има Индустрия...

Добротата и Вярата са занаят- усвоете го !

от Евгени Минчев

Не лъжете себе си и децата си. Няма Коледа и няма нищо подобно, докато съседите се разминават намусени и тряскат вратите. Няма Коледа, докато входовете миришат на кисело зеле и хората се карат за паркомясто. Онова, което се очаква, че трябва да празнуваме, се нарича вяра и възторг от раждането на Исус.

Ако днес има Исус, той ще поздравява дори съседите, които си отвръщат главата от Него. Той ще даде предимство на някой свиреп шофьор. Понеже, всъщност Го има, въпросът е, къде е силата Му, че да не подреди нещата по светия тертип, да има мир и разбирателство, да има светли надежди в хората, вместо зелеви сарми и пълнени чушки във фурната.

Срам и позор за вярата е това пъплене по магазини, това презапасяване, това сливане на работни с почивни дни. Вярата не откликва на такива движения, Вярата се нуждае от спокоен ум, за да му принадлежи. Исус е символът на тази вяра, продължението на нейната струна, той е всъщност цялата Божествена цигулка, на която отказваме да се научим да свирим. Като пренебрегваме този занаят, наречен Доброта, ние надуваме кавалите на опростения, сив, задълбочен в служба на стомасите ни живот. Защото Добротата и Вярата са занаят, който трябва да усвояваме всеки ден.

И дори да отминавам намусените си съседи, аз не търся погледа им, за да ги умилостивя, само искрено в себе си им пожелават да бъдат по-добри. Липсата на Доброта и Вяра сваля имунитета и такива хора често се сриват морално и физически. Останалото е Индустрия. Останалото са газирани напитки с образа на дядо Мраз, пластмасови играчки и пластмасови елхи. Пластмасова Вяра и пластмасово настроение.

Пластмасови чинии с пластмасов вкус на храната, която дори не е благословена от смирението и Вярата ни. Затова аз вярвам на скромно осветеното балконче, на украсената елхова клонка, на дряновата сурвачка с прежда и памук по нея. И поетът е казал "Зрънце от моята Вяра“, не е казал океани от нея. Защото зрънцето вирее и се развива, а океаните често пресъхват.

А лицемерието на постите е още по-очевидно на фона на предшестващото го и последващото го плюскане и нагъване. А на онези, които си мислят, че пълните им с челяд и роднини къщи имат цялото богатство на света, ще кажа – не, не е така.

Ако нямате Господ в мислите си, нямате нищо. А е лесно, защото казал го Е - Където сте двама в моето име, там съм и аз. Ехо, много сте заедно, но не сте в Неговото Име. Коледен калабалък просто.