Деканът на ФКМЖ за уволнението на Цънцарова: Липсата на позиция на Златимир Йочев засилва усещането за непрозрачност

"Журналистът е наеман. Журналистът е уволняван. Журналистът е понижаван. Журналистът е редактиран. Журналистът е поучаван. Журналистът е порицаван.“

С тези думи деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет проф. Веселина Вълканова обобщава реалността на професията – една среда, в която властовите и корпоративните механизми неизбежно присъстват. Но именно тук започва и същинският проблем.

Повод за позицията ѝ е публичното признание на журналистката Мария Цънцарова, че е била "свалена от ефир“. Това потвърждение даде ясен отговор на въпрос, който в последните дни циркулираше в публичното пространство, но според проф. Вълканова то е "едва началото на отговорите“. Най-съществените – защо се е стигнало дотам и при какви обстоятелства – все още отсъстват.

Ръководството на bTV отрече информацията за уволнение на двама от водещите на сутрешния блок, но същевременно не даде яснота относно причините за свалянето от ефир. Липсата на публична позиция от страна на другия водещ – Златимир Йочев – допълнително засилва усещането за непрозрачност. Както подчертава проф. Вълканова, "медията дължи ясна информация на аудиторията“ – не като жест, а като професионално задължение.

В своя анализ тя поставя ключов въпрос: ако корпоративната култура на една медия изключва публичните обяснения и отчетността, "тя престава да е медия“. Подобна структура може да функционира икономически, но губи обществената си роля – да информира, да задава въпроси и да носи отговорност пред публиката.

Според декана на ФЖМК журналистиката черпи властта си "единствено от своята свободна съвест и от доверието на обществото“. Когато тези два източника бъдат компрометирани – чрез външен натиск, мълчание или неясни управленски решения – самата същност на професията е под заплаха.

В този контекст проф. Вълканова говори и за моралната отговорност на журналистическата общност.

"Ако журналистиката няма отговорност към себе си и нетърпимост към моралните компромиси, тя не е журналистика“, отбелязва тя, насочвайки вниманието не само към медийните ръководства, но и към самите професионалисти в гилдията.

Затова и отговорността на общността е "още по-голяма“ – да защитава свободата на изразяване и журналистите, които съзнателно избират обществената мисия пред личния комфорт. В противен случай професията рискува да се сведе до изпълнение на корпоративни инструкции.

В заключение проф. Вълканова формулира ясно разграничение:

"Журналистиката не е просто бизнес.

Журналистиката не е корпоративна мъгла.

Журналистиката е прозрачност.

Журналистиката е разговор.“