Докато София инвестира стратегически в съхранение на енергия, Букурещ разхищава милиарди от ЕС и купува собствената си евтина енергия на осем пъти по-високи цени през пиковите часове, съобщават румънски медии.

България направи поредната стратегическа крачка напред в Югоизточна Европа. След като подреди публичните си финанси и пое по категоричен път към еврозоната, южната ни съседка си постави нова амбициозна цел - да стане "батерията на Балканите“.

Днес българите правят нещо много повече от това просто да произвеждат енергия. Те я импортират почти безплатно от Румъния или Гърция през деня, съхраняват я и я препродават на същите тези съседи вечер, по време на пиковото потребление, когато цените скочат до осем пъти.

Скок от 1100% за година: Българският енергиен феномен

Преди две години България, подобно на Румъния, имаше много малък капацитет за съхранение в батерии. През последните три години обаче, и особено през последните 12 месеца, страната успя да добави над 3800 MW капацитет за съхранение, достигайки възможност за акумулиране на до 12 000 MWh електроенергия
обяснява енергийният специалист Николай Газдов

Този бум изстреля България на трето място в Европа по инсталиран капацитет през изминалата година, веднага след индустриалните гиганти Германия и Италия. Очакванията са, че и през тази година страната ще запази позицията си в топ 3 на Стария континент.

От диспечерските зали на енергийните оператори схемата изглежда кристално ясна:

Около 12:00 ч. на обяд: Цените на пазара падат драстично поради пика в производството от фотоволтаици. Батериите започват да се зареждат и този процес продължава през по-голямата част от деня.

Около 20:00 ч. вечерта: Слънцето залязва, производството намалява, а потреблението и цените скачат. Тогава батериите започват постепенно да връщат енергията в мрежата.

"България внася най-много от Румъния. На практика това е румънската евтина енергия, която можеше да остане за тях“, допълва Газдов.

Абсурдът в Румъния: Купуваме собствения си ток 8 пъти по-скъпо

Докато България изграждаше модерна инфраструктура, Румъния се превърна в класически пример за липса на визия. Страната разполагаше с около 15 милиарда евро от европейски програми, предназначени за енергийния сектор, но парите бяха разпределени от държавата без никаква ясна стратегия.

Резултатът? Румъния се хвали с "зелено“ производство от вятър и слънце, но няма къде да го съхранява. В слънчевите дни по обяд мощностите произвеждат много повече, отколкото е текущото потребление. Когато нямаш капацитет за съхранение, вариантите са два: или губиш енергията, или я продаваш на безценица. Румъния избира второто.

Примерът от 4 юни (Данни на OPCOM). През деня Румъния изнася 1500 MWh на средна цена от 16,4 евро/MWh. Вечерта обаче, поради липса на инвестиции в съхранение, Румъния е принудена да внесе обратно същите количества (плюс още 7300 MWh за покриване на дефицита) на цена от 125 евро/MWh.

"Продаваме евтино енергия, която в голямата си част е развита с държавна подкрепа - чрез субсидии или европейски фондове - и след това я купуваме обратно в пиковите часове на баснословни цени. Това се случва всеки ден“, алармира икономическият анализатор Ръзван Николеску.

Хибридните паркове край София - реалността на терена

Само на 20 километра от София, в град Перник, вече функционира един от първите мащабни хибридни паркове в страната.

"Системата за съхранение на енергия включва 30 контейнера с батерии, 115 инвертора и пет интелигентни трансформаторни станции“, обяснява Владислав Маринов, представител на парка.

Излишната енергия, произведена през деня от фотоволтаичните панели, се съхранява в тези контейнери и се инжектира в мрежата по искане на трейдърите, когато има пикове в потреблението. В същите тези батерии се озовава и евтиният ток, който Румъния генерира през деня и няма къде да складира.

Ефектът върху бизнеса и цените

Благодарение на тази стратегия, българският бизнес вече усеща сериозно конкурентно предимство.

През последните седмици забелязваме, че цените в България, дори и в вечерните часове, са значително по-ниски от тези в Румъния. В определени дни разликата достигаше до 180 евро/MWh в полза на България. Средно вечерният ток у нас е с около 50 евро/MWh по-евтин, отколкото в Румъния
посочва още Николай Газдов за Observator News

Енергийният експерт Владимир Владимиров допълва, че освен стабилизиране и намаляване на цените за индустрията, батериите осигуряват изключителна стабилност на електроенергийната система в сегашния сложен геополитически контекст.

Ако в този момент България спре всички свои конвенционални електроцентрали, тя може да захрани цялата страна в продължение на 2,5 часа само с помощта на батериите и помпено-акумулиращите си хидроцентрали (ПАВЕЦ). За сравнение, Румъния може да издържи в такъв режим едва 15 минути със своите скромни 600 MW активни мощности за съхранение.

Има ли полезен ход за Румъния?

Според българския енергиен анализатор Боян Рашев, този печеливш прозорец за България ще съществува дотогава, докато съседите не развият собствено производство и съхранение на газ и хидроенергия.

В Румъния обаче проекти като ПАВЕЦ "Търница-Лъпущещи“ (най-голямата потенциална "естествена батерия“ на страната чрез изпомпване на вода) се обсъждат още от комунистическия режим и остават блокирани от десетилетия заради административна немощ и липса на политическа воля.

Бившият енергиен министър Богдан Иван уверява, че през 2025 г. най-накрая са пренасочени 750 милиона евро за проекти за съхранение. Целта е до края на годината да бъдат инсталирани още 1500 MW автономни батерии, а през следващите две години и половина капацитетът да достигне 4000 MW.

Докато тези обещания станат реалност обаче, румънците ще продължат да плащат най-скъпата енергия в Европа спрямо покупателната си способност, гледайки как съседите им от Юг изграждат енергийното бъдеще на региона.