На 13 август 2025 г., в полунощ, Спешното отделение на болница "Света Анна“ – София преминава през поредната изключително натоварена смяна. За 24 часа са обслужени 142 спешни пациенти – средно по един на всеки 10 минути. От тях 35 са приети по спешност в стационара. Направени са десетки лабораторни изследвания, рентгенови снимки, скенери и консултации.

Сред случаите са 7 пострадали при пътнотранспортни произшествия, един пострадал при побой и един починал пациент. Дежурният екип – 5-6 млади лекари, всеки със сериозно образование и призвание, се бори буквално за човешки животи.

Но нощта завършва с инцидент, който разтърсва колектива.

Въпросният пациент, придружен от баща си, е с лека, повърхностна рана на крака. По стандарт на спешната помощ в България (код "Зелен") времето за чакане е до 120 минути, тъй като приоритет се дава на тежките и животозастрашаващи случаи. Мъжът е обслужен в рамките на 100 минути – раната е почистена и превързана.

Вместо благодарност обаче, пациентът и придружителят му нападат вербално лекаря, обвинявайки го в дискриминация. Вербалната агресия прераства във физическа – лекарят е замерен с бутилка.

"В държавата, от която идват, за подобно състояние чакането може да продължи до 48 часа и се плаща за оказаната помощ. Там никой не би си позволил да крещи или да вдигне ръка срещу медицинско лице,“ коментира в свой пост в социалните мреж д-р Ивелина Георгиева, свидетел на инцидента.

"Никой не е длъжен да превързва малка рана, но го правим, защото ни е грижа“

Д-р Георгиева подчертава, че в България спешна помощ получава всеки – без значение дали е здравноосигурен, български или чужд гражданин, и без значение дали случаят е наистина спешен. "Не сме длъжни да обслужваме амбулаторни случаи в спешното, но го правим, защото ни е грижа. Уважавайте това,“ казва тя.

От болницата са уведомили полицията и компетентните органи. Ако случаят не бъде разрешен, д-р Георгиева заявява готовност да настоява за публично оповестяване на всеки акт на непредизвикана агресия срещу медицински лица.

"Никой, нито с бутилка, нито с грозна дума, може да накърни достойнството на колегата ми. Той го има и то е негова заслуга. Тези, които нямат такова, хвърлят бутилки,“ завършва тя.