България е страната с най-ниската безработица в целия Европейски съюз, едва 2,8% през април, показват последните данни на Евростат. Зад рекордната статистика обаче се крие парадокс: работа има за всички, а парите не стигат. Работодателите търсят до 250 000 души, синдикатите чакат заплатите да полетят нагоре по закона на търсенето, а държавата обмисля замразяване на доходите в обществения сектор, комбинация, която може да пренареди пазара на труда още тази година.

Рекордът: Пред Полша и Чехия, светлинни години пред Юга

С 2,8% безработица България изпреварва всички в съюза. Следват Полша с 3% и Чехия с 3,1%, традиционно силни пазари на труда в региона. На другия полюс е Финландия с близо 11%, следвана от Испания с 10,3% и Гърция с 9,5% — все още в плен на високата безработица, въпреки възстановяването на европейската икономика.

"Преди се изхранвах с 300 лева, сега — с 300 евро"

Статистиката обаче се разминава с усещането в портфейла. Христо Желязков, който работи като снабдител, описва уравнението на домакинството си с едно изречение, което казва повече от всички проценти: "За нищо не стигат по принцип. Преди с 300 лева горе-долу се изхранвах, сега — с 300 евро", разказа той пред bTV. Увеличение на заплатата не очаква и в следващите месеци — разходите растат, доходът стои.

Парадоксът има икономическо обяснение. По данни на компаниите за подбор на персонал работодателите търсят между 200 и 250 хиляди работници в различни сектори, но търсенето е концентрирано в сфери с ниска добавена стойност, където бизнесът няма откъде да плаща повече. "Намаляващи печалби, намаляващи поръчки и натиск на пазара на труда. Ако повишават възнагражденията — това води до повишени цени, инфлация, въобще спиралата е доста сериозна", коментират от бранша.

Синдикатите четат същите данни обратно: "Човешкият капитал е дефицитна стока, щом е дефицитна стока — заплатите нагоре. Това е нормалният закон на търсенето и предлагането в икономиката."

Замразяването, което може да пренареди пазара

Най-интересният сблъсък предстои в обществения сектор. Данните за първото тримесечие показват, че средните заплати там вече изпреварват — макар и съвсем леко — тези в частния сектор. Точно на този фон се обсъждат свиване на разходите и замразяване на доходите в публичната сфера. Реализира ли се идеята, ефектът може да е миграция на кадри: "Възможно е част от хората, които работят в държавния сектор, да се прелеят в частния", прогнозират експерти по труда.

Прогнозата за безработицата остава оптимистична — тя ще се задържи ниска, а евентуално леко покачване няма да дойде през летните месеци, когато сезонната заетост традиционно издърпва статистиката надолу. Въпросът, на който никой не дава срок, е кога рекордно ниската безработица ще започне да се усеща и в заплатите.