Продължителният преход към пазарна икономика, затварянето на предприятия и производства в цялата страна, сривът в селското стопанство и последвалата икономическа криза водят до висока безработица и обедняване на големи части от българското население. Проблемът засяга сериозно цели региони, по-малките населени места, както и големите градове. Липсата на възможности за препитание принуждава хиляди хора да търсят работа в чужбина. 

България заема водещо място по отношение на трудовата миграция,особено в секторите, свързани с неквалифициран труд - селско стопанство, строителство, работа в домакинството и др.

Трафикът на хора и трудовата експлоатация винаги съпровождат миграционните потоци. Хората, притиснати от невъзможността да изхранват семействата си, са склонни да се доверяват на ненадеждни оферти, пренебрегват знаците, които говорят за риск от злоупотреби и насилие. Нещо повече, примиряват се с експлоатацията, зависимостта, ниското заплащане, защото нямат по-добра алтернатива в България. От своя страна трафикантите се възползват от уязвимото положение и отчаянието на хората и чрез измама и манипулация лесно ги вкарват в ситуация на трафик.


Хиляди българи търсят препитание в чужбина, предимно в страните от ЕС. Сред тях не се редки случаите на трафик. Известни са случаи от Гърция, Испания, Италия, Германия, Швеция, Чехия .

Трафикът на хора с цел трудова експлоатация е най-широко разпространената форма на търговия с хора. Всеки трима души на 1000 са експлоатирани. Международната организация по труда изчислява, че във всеки момент в света има около 2,5 милиона души, които са жертви на трафик с цел сексуална или трудова експлоатация. Според данни на Международната организация по труда (ILO) световната годишна печалба от трафик достига 31,6 млрд. щатски долара.

Според Евростат, България държи челно място по жертви на трафик (в топ 5 заедно с Румъния, Унгария, Полша и Холандия).

Българските служби идентифицират годишно средно около 150 жертви на трафик с цел трудова експлоатация. 

Безопасното търсене на работа е първото условие, за да се избегне попадането в трафик на хора. Някои от сигналите, свидетелстващи за потенциален риск от злоупотреби, са следните: В обявата за работа е посочен само имейл адрес или телефон. Фирмата-посредник иска сума за обработка на документи или декларация. Фирмата не е включена в списъка на Агенцията по заетостта за регистрирани посредници. Не са посочени адрес и контакти на работодателя в чужбина. Не се предоставя договор за работа или той е на чужд език. Не се предоставя длъжностна характеристика. Не се предоставят отчетни документи за изплатени такси към институции и др. Работодателят изисква да вземе оригиналните лични документи на кандидатите за работа. Условията за настаняването не са потвърдени от работодателя или посредника.

Много често измамниците могат да се окажат близки и познати хора, на които имаме доверие.

Легалната работа в ЕС е гаранция, че правата на всеки трудещ се ще бъдат спазени и че ще получава заплащане, закрила и отношение като към европейски гражданин.
Нелегалната работа носи риск от трафик на хора и експлоатация.

Кампанията се осъществява по проект "Съвместни усилия от страна на България и Швейцария за незабавна и безусловна закрила на жертвите на трафик и превенция на трафика на хора", финансиран от Швейцарско-българската програма за сътрудничество. Подкрепена е от Националната комисия за борба с трафика на хора.