Поскъпването на храните не се дължи на земеделските производители, а на проблеми по веригата на доставки, включително търговските надценки. Това заяви пред БНР Светлана Орманова, бивш заместник-министър на земеделието и съветник на Браншовата камара "Плодове и зеленчуци“.

По думите ѝ разходите в земеделието действително са нараснали заради фактори като напояване, работна ръка и климатични условия, но основният проблем остава формирането на крайната цена за потребителя.

"По цялата верига на доставка очевидно има проблем с търговските надценки“, посочи Орманова и допълни, че подкрепят законодателни промени, насочени към по-голяма проследяемост и защита както на производителите, така и на потребителите.

Тя изрази мнение, че въвеждането на временна мярка като "таван на надценките“ би могло да даде по-бърз ефект, макар подобен механизъм да не е заложен в настоящите законопроекти.

От своя страна Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, подчерта необходимостта от ясни правила по цялата верига на доставки. Той определи ситуацията като "пазарен дефект“, при който тежестта пада основно върху производителите.

Според него предложените законови промени няма да увеличат директно производството, но могат да подобрят начина, по който продукцията достига до потребителите на справедливи цени. Той обаче подчерта, че това е само частично решение.

Караколев посочи още, че са нужни допълнителни мерки като коопериране, развитие на къси вериги на доставки и финансово подпомагане чрез Българската банка за развитие.

И двамата представители на сектора се обединиха около мнението, че проблемът изисква комплексен подход, а не изолирани законови промени.

Орманова допълни, че са необходими и по-широки политики - по-добър достъп до вода и напояване, облекчения за работната ръка, както и промени в данъчната политика, включително дискусия за ДДС върху храните.

Караколев обаче изрази несъгласие с идеята за намаляване на ДДС, като предупреди, че ефектът може да не достигне нито до производителите, нито до крайните потребители.

Двамата подчертаха и значението на засиления контрол, прозрачността и проследяемостта в търговията с храни, както и ограничаването на нелоялни практики по веригата.

Според Караколев ефектът от по-голяма прозрачност може да стане видим в рамките на около три месеца след евентуално въвеждане на законодателните промени.