Синдикатът "Образование“ към КТ "Подкрепа“ категорично настоява за пълното премахване на националното външно оценяване (НВО) след четвърти и десети клас, тъй като тези изпити не изпълняват съществена образователна функция. Позицията на организацията съвпада с провеждането на тазгодишните препити по български език и литература и по математика в края на четвърти клас, обхващащи 1706 училища в страната.

Данните и мотивите са представени официално от синдикалната организация, оглавявана от нейния председател д-р Юлиян Петров.

Хронология на една дългогодишна битка

Идеята за отпадане на изпитите в начален етап не е нова за сектора. Още през 2013 г. синдикатът "Образование“ официално поставя въпроса за необходимостта от отпадане на НВО след четвърти клас, като през годините многократно потвърждава тази линия в свои становища и анализи. През 2024 г. организацията разширява обхвата на искането си и предлага премахване и на оценяването след десети клас. Тази позиция е затвърдена през 2025 и 2026 г., когато национални проучвания сред учители, родители и директори отчитат масова подкрепа за реформата.

Липса на реални последици от резултатите

Основният аргумент срещу провеждането на изпитите в четвърти и десети клас е липсата на добавена стойност за бъдещето на учениците. Резултатите от НВО в края на началния етап не участват в приема за масовото училище и не определят образователното развитие на децата. Аналогична е ситуацията и в десети клас – изпитът не е обвързан с достъп до следваща образователна степен и няма никакво отношение към дипломирането. Според синдиката тези изпити произвеждат единствено статистическа информация, която рядко се превръща в конкретни държавни политики.

Напрежение, стрес и бум на частните уроци

Особено тревожен според експертите е ефектът върху 10 и 11-годишните деца. Изпитният режим в четвърти клас генерира сериозно напрежение в семействата и превръща началния етап на обучение в период на тревожност и страх от неуспех, вместо да развива увереност и мотивация за учене. Като изключително негативен ефект се посочва и силното стимулиране на частните уроци още в най-ранна възраст. Това задълбочава социалните различия, поставя в неблагоприятна позиция семействата с ограничени финансови възможности и подкопава доверието в редовното училищно обучение.

Пилеене на огромен финансов и човешки ресурс

Организацията и администрирането на изпитите след 4. и 10. клас ангажират колосален ресурс в системата. Процесът изисква денонощен труд от учители, директори, експерти от Регионалните управления на образованието (РУО) и Министерството на образованието и науката (МОН). В много учебни заведения редовният учебен процес се нарушава заради подготовката, квесторството, проверката на изпитните работи и административната обработка. От синдиката подчертават, че държавата може да измерва качеството на образованието чрез представителни изследвания и мониторинг, без да натоварва ежегодно всички ученици в страната.

Пакет от конкретни предложения за реформа

За да се подобри реално качеството на системата, синдикатът "Образование“ към КТ "Подкрепа“ предлага следния комплекс от мерки:

Отпадане на националното външно оценяване след четвърти и десети клас;

Запазване единствено на онези национални оценявания, които имат селекционна функция и пряко значение за реализацията на учениците;

Въвеждане на задължително повтаряне на първи клас при доказани езикови, образователни и социални дефицити;

Реално (а не фиктивно) гарантиране на задължителните подготвителни групи за всички деца;

Връщане на класическите оценки с цифри в началния етап на обучението;

Разработване на съвместна стратегия между МОН и социалните партньори за ефективна борба с неграмотността;

Поставяне на функционалната грамотност като основен аргумент за намаляване на обемното учебно съдържание;

Пренасочване на спестения финансов ресурс от НВО към ранна диагностика, компенсиране на дефицитите и квалификация на педагогическите специалисти.