Институтът за пътна безопасност публикува анализ, който поставя под сериозно съмнение ефективността на системата за годишни технически прегледи в България. Според изследването, в страната съществуват системни дефицити в контрола, съпътствани от широко разпространени корупционни практики, които пряко влияят върху пътната безопасност.

Проучването е изготвено на база публични данни от българските ГТП, сравнителна информация от докладите TÜV Report за периода 2024–2026 г., обхващащи около 9.5 милиона технически прегледа в Германия, както и експертни оценки за състоянието на автомобилния парк. Сравнението между двете държави показва значителни разминавания. Докато в България едва около 0.1% от автомобилите не преминават първоначалния преглед, в Германия този дял достига приблизително 21.5% поради сериозни технически неизправности. Разликата, според анализа, е толкова голяма, че поставя под въпрос достоверността на българските данни.

Допълнително се отчита, че само около 59.4% от автомобилите в Германия преминават без забележки, като при по-старите превозни средства делът на дефектите значително нараства. На този фон българската статистика изглежда още по-необяснима, тъй като отчита почти пълна техническа изправност на автопарка. Това се случва въпреки факта, че средната възраст на автомобилите у нас е над 19 години, което е почти двойно повече от средната възраст в Германия. Според експертите подобно разминаване противоречи на базови принципи на механиката и износването на материалите и е силен индикатор за системно манипулиране на резултатите.

В анализа се посочва, че в практиката на много пунктове за технически прегледи са се утвърдили редица нерегламентирани методи за заобикаляне на контрола. Сред тях са манипулиране на измерванията на вредните емисии чрез използване на изправни компоненти, провеждане на тестове върху други автомобили, компрометиране на проверките на спирачните системи и ходовата част, както и формално извършване на прегледи без реално тестване или дори без физическо присъствие на автомобила.

Институтът отправя критики и към дейността на отговорния контролен орган - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация“. Според доклада проверките често са формални и не водят до реални санкции, дори при очевидни статистически аномалии. Показателен е фактът, че пунктове с почти 100% успеваемост продължават да работят без последствия, което според експертите е ясен сигнал за липса на ефективен надзор.

Като основни причини за състоянието на системата се посочват конфликтът на интереси, произтичащ от това, че ГТП е делегиран на частни субекти, липсата на независим контрол и ниският риск от санкции. Това, според анализа, е довело до нормализиране на сиви практики и създаване на среда, в която нарушенията се възприемат като стандарт.

Последиците от този модел са сериозни. По пътищата се движат автомобили с неизправни спирачки, компрометирано окачване и проблеми в осветителните системи, което увеличава риска от тежки пътнотранспортни произшествия. Успоредно с това се допуска и масово движение на автомобили без катализатори и филтри за твърди частици, което води до влошаване на качеството на въздуха.

Институтът за пътна безопасност заявява, че системата за годишни технически прегледи в България е дълбоко компрометирана и не изпълнява основната си функция да гарантира техническата изправност на автомобилите и безопасността на движението.