Всички изследвания, наблюдаващи стандарта на живот в България, недвусмислено показват, че подобрението от последните години продължава и през първото тримесечие на 2018 г. Доходите на домакинствата през първото тримесечие се повишават с близо 10% на годишна база, като структурата им продължава да се подобрява (доходите от работна заплата и предприемачество заемат все по-голям дял).

Линията на бедност нараства до 351 лв. месечно (с близо 14% на годишна база), което отразява подобрение в благосъстоянието; намалява и често дискутираният и неправилно тълкуван дял на работещите бедни. Средната заплата също нараства с 10% на годишна база през първото тримесечие, наред с увеличаване на броя на заетите с 63 хиляди души, а безработицата спада до 5.7%.

Към тези положителни резултати вече можем да добавим и последните данни на ИССИ към КНСБ и тяхното "Наблюдение на потребителските цени и издръжката на живот". По принцип целта на това изследване е по-скоро обратната – да покаже колко далеч са българите от "нормалния живот". Проследяване на резултата на изследването в динамика обаче дава все повече аргументи за противното, а именно че ситуацията се подобрява.

Какво е издръжката на живота

КНСБ разглеждат 4-членно домакинство, състоящо се от двама родители и две деца, като за изчисление на издръжката на живота се използва кошница от продукти и услуги, чиято цена се коригира спрямо данните за инфлацията на НСИ.

Изчисленията на КНСБ показват, че през първото тримесечие на 2018 г. на едно домакинство са необходими 2340 лв. на месец (585 лв. на глава от домакинството). Това е нетна стойност, която се получава след приспадането на дължимите от работещите данъци и осигуровки. За столицата са необходими около 700 лв. месечно отгоре на тази сума.

Веднага правим няколко уговорки:

Методологията на КНСБ не е достъпна публично, но за целите на материала ще приемем, че издръжката на живота е адекватен измерител за нужните средства за водене на "нормален живот", както го дефинира КНСБ;
Изчисленията за издръжката на живота в столицата са сравнително нов елемент от изследването, който (макар любопитен) повдига редица въпроси.

Тъй като у нас не се изчисляват регионални дефлатори, съпоставката между ценовото равнище в отделни райони на страната е сравнително творчески процес. От КНСБ не публикуват данни за останалите области, което не дава възможност да се види другата страна на монетата – по-ниската издръжка на живота в областите извън столицата;

При изчисляването на индикаторите за бедност и социално включване НСИ и Евростат използват подход, при който благосъстоянието на едно домакинство се изчислява не като разделим общия му доход на броя на членовете му, а като вземем предвид факта, че членовете на домакинството споделят дадени разходи. За същото домакинство, изследването EU-SILC на Евростат, провеждано у нас от НСИ, би разделило този нетен доход на домакинството на 2,1, а не на 4. Методологиите обаче не са съпоставими нито в приходната, нито в разходната част на домакинските бюджети, така че този въпрос остава отворен.

Но нека се абстрахираме от тези методологически бележки. Издръжката на живота е синтетичен показател и като такъв, няма кой знае какъв смисъл да бъде атакуван, стига да отговаря на собствените си правила.

Какво показват резултатите на КНСБ

Ако проследим публикациите на КНСБ от 2008 г. насам, се вижда че за периода издръжката на живота се повишава от 448 на 585 лв. на човек на месец (ръст от 31% при четиричленно домакинство с двама работещи за средна заплата родители). За същия период ръстът на средната нетна заплата е от 505 лв. на 1107 лв. (или 119%). Промяната на съотношението между издръжката на живота за 4-членно домакинство и средния нетен доход на двама работещи на средна заплата родители е показано на графиката.

Вижда се, че за малко повече от десетилетие капацитетът на средната нетна заплата в страната да покрие критериите на КНСБ за "нормален живот" се е повишил от 44% на 73%, като тук включваме и нуждите на родителите и тези на децата.

В последната публикация по темата прави впечатление, че КНСБ са спрели да използват като взаимозаменяеми фразите "да живеят нормално" и "да преживяват" – една от основните забележки към изследването до този момент. Вместо това фокусът е поставен по-скоро върху доходното неравенство.

Тук обаче можем да отправим още един коментар. Доколкото издръжката на живота се базира на потреблението на средностатистическото домакинство, препратките на КНСБ към подоходното неравенство в обществото изглежда не взимат предвид крайно различната структура на потреблението на различните видове домакинства.

Например, няма как да очакваме от близо 720-те хиляди лица в риск от бедност и социално изключване, които са на възраст 65 и повече години, да харчат същите пари за образование и почивка (два от елементите на нормалния живот) като домакинство с две деца.

Все пак е радващо, че дори в едно от по принцип най-критичните изследвания, посветени на стандарта на живот у нас, се очертават положителни тенденции.